xru Nedelnik 1856 - Petka
source

1: Октомвриꙗ 14.
2: За Свѣтаꙗ Параскева.
3: Дивенъ богъ во свѣтыхъ своихъ, богъ израилевъ. Ps 67:36 NIV
4: Благослови отче!
5: Благочестиви христïани, кога поменꙋваме бажии тѣ чꙋдеса и похвалѧва-ме неговы те свѧти, голѣмѫ ползѫ прïемаме
6: и на бога бываме у-годни ако живѣеме праведно като свѧти тѣ, и ако ходиме по божии тѣ заповѣди като тѣхъ.
7: Защото тѣ сѣкога имали божий страхъ на ума си,
8: и ходили по неговы те заповѣди.
9: За тꙋй и Богъ прослави тѣло то имъ с чꙋдеса, а дꙋша тѫ имъ съ красотѫ.
10: Тѫй и нïе кога ходиме по божии тѣ заповѣди и живѣеме чисто, тога быва наше то празднꙋванïе на бога угодно и на свѧти тѣ прïѧтно.
11: Но трѣбѫ кога празднꙋваме свѧти тѣ, да мыслиме, чи и тѣ сѫ быле человѣцы съ тѣло като насъ,
12: но живѣели чисто и праведно, съ постъ и молитвы:
13: за тꙋй сѧ про-славили отъ бога.
14: И нïе не ги празднꙋваме за дрꙋго, само да чꙋеме и да разꙋмѣеме какъ сѫ живѣли тѣ, и какъ сѧ покорѧвали тѣло то на дꙋша та,
15: за да живѣеме и нïе като тѣхъ
16: и да правиме онова, което иска дꙋша та и чистыѧ разꙋмъ.
17: Да побѣдиме бѣсна тѫ волѧ на наше- то тѣло, и лꙋкавы тѣ хитрости на дïавола, както сѫ ги побѣдили сич-ки те божии угодницы мѫжѣ и жени. Каквото и днешна та преподоб-наѧ Параскева, коѧто сега празднꙋваме и почитаме за нейны те до-брины, съ
които е живѣла на този свѣтъ. i Sofronii izpolzvajetь sii vidь otnositělnyxь městoimennyxь, osnovannych na izpytatělnyxь sъ okončaniemь -to, ježe sutь i vъ nbulg., a v damaskiněxъ sreštajut sę častěje deto, što i dr.
18: За което и богъ ѧ про-слави
19: и упази нейно то тѣло толко годины въ землѧ тѫ да не изгнïе,
20: както
ще чꙋете сега отъ нейна та исторïа. nespręženoe šte
21: Свѣтаѧ Параскева бѣше отъ село Єпиватъ, въ Сърбïѧ близо до градъ Каликратïа,
22: тѧ бѣше родена отъ христïански родители, които бѣха чи-сти, праведни и украсены съ много добрины,
23: и учеха свѧта Параскева сѣкога на законъ божий и на добры
нравы Nedělnik 1868: raboty
24: Тѣ като умрѧха, свѣта Параскева начна да живѣе прескорбно, и да мѫчи свое то тѣло, съ постъ, молитвы и бдѣнïѧ.
25: И като сѧ запали отъ любовь за бога, о-стави този многомѧтежный (таватꙋрный) свѣтъ
26: и отиди въ пꙋсты-нѧ тѫ (въ гора та,) гдѣто живѣеше ангелски:
27: защото ꙗдѧла само тра-вѫ и плодове, които сѧ намервали въ онаѧ горѫ, но и отъ тѣхъ по малко.
28: Тамо живѣѧла на зимныѧ мразъ и на лѣтныѧ пекъ, гдѣто само бога гледала, предъ когото проливала сълзы като рѣка,
29: плачела и въздышала на гола тѫ землѧ,
30: трꙋдила сѧ да умертви тѣло то и да просвѧт дꙋша тѫ, тамо гдѣто никой не ѧ гледалъ, само божïе то око което сичко види.
31: Тѧ за този свѣтъ не мыслела
32: само за
дꙋша тѫ сѧ грижала динѧ и нощѧ Nedělnik 1868: samo za dušatǫ si sę grižala
33: и
дꙋмала: Nedělnik 1868: kazvala
34: господи, тебе сѣкога мыслѧ
35: и тебе желае,
36: кога ще дода предъ тебе, да сѧ веселе сѣкога?
37: Тѫй като сѧ молила на бога и живѣеши чисто, много пѫти дïавола сѧ престрꙋваше на разны звѣрове,
38: и тичаше върхꙋ неѧ да ѧ уплаши,
39: но тѧ като сѧ прекръстеше, раскасваше дïаволски тѣ хитрости като па-ѧчина,
40: и побѣдѧваше дïавола като Давидъ Голïѧта;
41: защото самъ богъ живѣѧше въ неѧ, за нейнѫ тѫ голѣмѫ чистотѫ.
42: Тамо като живѧла много годины, доди една нощь ангелъ божий при неѧ
43: и рече:
44: О дѣви-це (мома) остави сега пꙋстынѧ тѫ
45: и иди въ твое то отечество:
46: защото тамо трѣбѫ да отдадешь тѣло то си на землѧ тѫ, а дꙋша тѫ си на бо-га.
47: Тога свѣта Параскева като разꙋмѣ свое то преставленïе (ꙋмира-нïе), ако и да и бѣше мило за пꙋстынѧ тѫ, въ коѧто живѣеше като ангелъ, но пакъ стана
48: и отиди пьрво въ Цари-градъ,
49: гдѣто като вле-зи въ свѣта Софïа и во влахерна Nedělnik 1806: i+ vlę´zla vъ prekrásnaę Crkov stýę Sofíi: Táko i+ vъ Crkvi pre_stýi Bdcy í+že vъ Vlaxérnax
(балаклии) něstь v 1868
50: и сѧ поклони,
51: отъ тамо стана
52: и отиди въ свое то отечество въ село то Єпиватъ, гдѣто поживѣ неколко време съ постъ и молитвѫ.
53: И като разꙋмѣ скоро то си пре-ставленïе (ꙋмиранïе), помоли сѧ богꙋ за своѧ тѫ дꙋша и за сичкïѧ свѣтъ,
54: предади блаженнѫ тѫ си дꙋша въ божии тѣ рѫцѣ,
55: и ѧ погрибаха въ ед-но просто мѣсто.
56: Но богъ, който искаше да прослави тѣло то на свѧтаѧ парас-кева; заради нейны тѣ добрины, показа го слѣдъ много годины чꙋдес-но.
57: Защото гдѣто бѣши заровено тѣло то на свѧта параскевѫ, има-ше близо една кꙋла, в коѧто постѣше нѣкой постникъ.
58: И единъ день като мина една гимïа, исфърлиха отъ неѧ единъ умрѧлъ гимиџïа край море то гдѣто бѣше кꙋла та,
59: който като сѣде много време не погребенъ, начна да смърди тешко.
60: И като не можеше вечь да търпи постника, заповѣда на нѣкои человѣцы да го закопаѧтъ дълбоко въ землѧ тѫ да не смърди.
61: Тѣзи человѣцы като копаѧха, намериха тѣло то на свѧта Параскевѫ цѣло и здраво,
62: но защото бѣха прости, не го познаха чи е свѣто тѣло (мощи),
63: но заринаха го пакъ въ землѧ тѫ,
64: заровиха та-мо и смрадно то тѣло
65: и си отидоха.
66: Тога единъ отъ тѣзи человѣцы, комꙋто име то бѣше Георгий, видѣ на сънъ презъ нощь тѫ еднѫ царицѫ, на свѣтливъ престолъ съ много вой-ны, коѧто мꙋ рече:
67: Георгïе защо не почетохте онова тѣло, което е на свѣта Параскевѫ?
68: и защо го погребохте съсъ онова смрадно тѣло?
69: Но скоро да отидите да ми извадите отъ тамо тѣло то, и да го тꙋрите на
избранно мѣсто: Nedělnik 1868: izbrano
70: защото не мога вечь да търпѣ онова смрадно тѣ-ло,
71: понеже и азъ сѫмь человѣкъ
72: и мое то село е Єпиватъ въ което ты сега живѣешь.
73: Тꙋй сѫщо то санꙋвала и една жена,
74: и на утринѫ тѫ ка-то убадиха на хора та и сѫ расчꙋ, тога земаха свѣщи, отидоха съсъ страхопочитанïе,
75: и като извадиха
мощи то на свѣта Параскевѫ, зане-соха го въ Єпиватъ, Nedělnik 1868: moštitě
76: и го тꙋриха въ церковѫ тѫ,
77: което направи много исцѣленïѧ на болны и бѣсны, по онаѧ странѫ които дохождаха съ вѣрѫ. Nedělnik 1806: Í+ mltvami Prepodóbnyę Paraskéѵi, mnógaę iscělénïę podaváše+ sę wt stýę Móšti eę` na+ bólnyę i+ bě´snyę po ónyę strány
78: Но подиръ много време Іоаннъ краль българский като чꙋ за това чꙋ-дотворно мощи, проводи Марка митрополита Преславскаго съ много свѣщенницы,
79: които принесоха
това мощи отъ Єпифатъ, въ столныѧ градъ Търновъ, Nedělnik 1868: tyę
80: и
го тꙋриха въ царскѫ тѫ церковѫ, Nedělnik 1868: gy
81: което даваше раз-ны исцѣленïѧ.
82: А тꙋрскïѧ царь Селимъ вторый като облада сичка та Болгарïа
и убра украшенïе то на търновски те церкви, зема и něstь vъ 1868
мощи то на свѣта Параскевѫ, Nedělnik 1868: moštitě
което занесе въ Цари-градъ Nedělnik 1868: koito
83: и го тꙋри въ своѧ сарай гдѣто даваше много исцѣленïѧ, se čudo něstь v 1868
84: за което начнаха и тꙋрцы те да мꙋ сѧ покланѣтъ.
85: Тога царь Селимъ сѧ уплаши да не сѧ расчꙋе, и да не повѣрватъ тꙋрцы те,
86: за тꙋй го дади на цариградски тѣ христïа-ни,
87: които ги тꙋриха въ патрïаршескѫ тѫ цeрквѫ.
88: Послѣ като
го прочꙋлъ молдавскïѧ кнѧзъ Иоаннъ Василïевъ, поискалъ да Nedělnik 1868: gy
го принесе въ mолдавïѧ, Nedělnik 1868: gy
89: което и полꙋчи съ божïѧ тѫ волѧ:
90: защото като
го поиска отъ цариградскïѧ патрïархъ Партенïа, той мꙋ го про-водилъ съ трима митрополиты: Іоникïа, Партенïа и Ѳеофана, Nedělnik 1868: gy
91: които принесоха
тꙋй свѣто мощи въ молдавïа, въ столныѧ градъ Ꙗшъ, Nedělnik 1868: tyę světy mošti
92: и
го тꙋриха въ церковѫ тѫ на три свѧтители въ 1641 подиръ христа въ 14 Октомврïа. Nedělnik 1868: gi
93: Христïане видите ли какъ сѫ живѣли праведни те хора,
94: тѣ не гледали за много пары и голѣмѫ славѫ,
95: но трꙋдили сѧ динѧ и нощѧ, да о-чистѧтъ своѧ тѫ дꙋша.
96: За тꙋй и богъ ги прослави на небе то и на зе-млѧ тѫ, да сѧ славѧтъ и почитатъ вѣчно.
97: Тѫй и нïе като чꙋхме какъ живѣли тѣ, трѣбѫ да сѧ потрꙋдиме да украсиме дꙋша тѫ си съ до-брины:
98: защото синца ще умреме, както сѫ умрели сички те преди насъ,
99: и ще даваме отвѣтъ за сички те работы, които направихме въ живо-та си: съ праздны
хораты, съ преслꙋшанïе, съ лꙋкаво гледанïе, съ кꙋр-варство и дрꙋги злины. Demina et al. 1084: xorata 'govor, prikazvane na visok glas, vrjava'
100: Но сега е време да оставиме сички те злины,
101: да угодимъ на бога
102: и да станиме наслѣдницы на царство небесное, съ молитви те на днешна тѫ божïѧ угодница свѣтаѧ Параскевѫ, и съ помощь тѫ Iисꙋсъ Христова.
103: Ємꙋ же слава во вѣки вѣковъ,
104: аминь.