brd NBKM 328
source

1:	Благословѣни христїане.
2:	хощꙋ вмъ сказати на въше господъство. ради блаженою таїсїю. начело ҆и конацъ.
3:	како наче зло,
4:	҆и како савръши добро.
5:	кои почꙋетъ неино житие въсаки хощетъ се полъзꙋвъти.
6:	таꙗ ста таисїа ҆имеꙗше злооумна мати, ҆и прокꙋдлива.
7:	егда виде, не҆ина мати, како беше красна девица таїсїа. рече въ себе.
8:	азъ могꙋ многꙋ, многꙋ богатаство сабрати сасъ мою девицꙋ таисїа.
9:	тако ҆и сатвори до последи.
10:	завѣде ю оу блꙋдилище.
11:	҆и наиде млади прокꙋдливи.
12:	҆и поче да имъ сказꙋет͛, како ҆иматъ, красна щеръка.
13:	тако похвалаше ю, не҆ина безакона мати.
14:	҆и наꙋчиха се, многꙋ прокꙋдливи да прихождатъ. ради неино красно лице.
15:	и многꙋ сребро и злато даваха и.
16:	и многꙋцени премени приношаха и, ради не҆ино, красно красно лице.
17:	҆и нищо не жалеха. ни сребро ни злато, ни драги камениꙗ. ни бисери. тъкмо да биха се савъкꙋпиле с ноино тело.
18:	толико беше опоилъ врагъ грехолюбиви рачителе.
19:	и сасъ свое тело, многꙋ богатаство беше сабрала.
20:	҆и беше се прочꙋло неино красно лице.
21:	҆и преподобни ẅцъ павъхнꙋтїа, въ пꙋстинꙋ почꙋлъ бе. ради неино красно лице.
22:	помисли да ҆идетъ да ꙗ видитъ.
23:	҆и ҆облече се въ бели, мир͛ски премени. да го не познаетъ. како естъ калꙋгеръ.
24:	егда прииде павънꙋтїа, на҆иде ꙗ
25:	седеше на врата дома того.
26:	ẅнъ ҆и даде жлътица.
27:	ẅна го фана за рꙋка,
28:	҆и рече мꙋ
29:	҆иди по мне.
30:	егда ꙋлезе павънꙋтїа оу кащи. виде ҆одаръ широко ҆и високъ. ҆и ꙋкрашенъ. ҆и послано.
31:	ẅна възиде на ẅдаръ.
32:	҆имꙋт͛ ẅбичае блꙋдници, да есꙋ оу красни премени. ҆и да ҆имꙋтъ при себе многꙋ миризъми. да прелащаютъ рачителе.
33:	тако и ẅна беше оукрашена.
34:	и многꙋ миризъми имаше при себе.
35:	егда възиде ẅна на ҆одаръ. рече павънꙋтїю
36:	възиди ҆и ти на ҆одаръ при мене.
37:	ẅнъ же рече,
38:	не имат͛ ли дрꙋго по скришно место.
39:	рече таїсїа
40:	почто ти е. дрꙋго место.
41:	рече павънꙋтїа.
42:	да не видитъ нас неко.
43:	рече емꙋ таїсїа,
44:	това место ради такова работа правено.
45:	или се ѿ людие срамꙋеши,
46:	егда се срамꙋеши почто си пришалъ.
47:	не требꙋетъ да се срамꙋеме ѿ людие,
48:	аще ли се ѿ бога боиши. то нигде не можеши да се сакрие.
49:	аще ҆и подъ земли не можеши се сакрити да те не видит͛ бгъ
50:	ѣ почꙋ павънꙋтїа такива речи ѿ неꙗ. рече и
51:	ти знаеши бга.
52:	ẅна же рече
53:	знамъ и раи ҆и (мꙋ)ка бгъ сатворилъ естъ.
54:	рече и старацъ.
55:	егда знаеши бга. почто не боиши се ѿ ного.
56:	нъ ẅскврънаеши толико члвци, ҆и сама себе.
57:	егда такови речи оуслиша. ѿ старъца. паде на нозе негови.
58:	҆и рече
59:	сега познахъ. како иматъ. грешникꙋ, спасение,
60:	тъкмо почекаи ме три часа.
61:	потомъ сатвори с мене како сам͛ знаеши.
62:	ẅна же ꙋзе ẅнова имение. ҆иже беше го сабрала са свое тело.
63:	҆и разъдаде го, на сироти и на сиромаси.
64:	҆и беше ẅнова богатаство до четири десет͛
	литаръ злато.	BAN III 433: litra (2) 'mjarka za tečnosti, edna četvъrt ot stara oka - 100 drama ili okolo 320 grama', 'mjarka za težnina na metalni predmeti, predimno ukrašenija' (Strandža) < ngr. litra 'funt'
65:	҆и поведе ю старацъ.
66:	ẅна по него идеꙗше
67:	҆и плакаше свое сагрешенїа.
68:	заведе ю старацъ въ женъски манастиръ.
69:	҆и поиска старацъ ѿ игꙋмени са, една мала келиꙗ.
70:	тамо затвори блаженою таїсїю
71:	҆и сасъ ҆олово запечатли врата.
72:	тъко единъ мали прозорацъ ẅстави.
73:	ѿ тамо даваха и хлебъ ҆и вода. ҆и то на ·ѳ· часъ на денъ.
74:	рече емꙋ таїсїа
75:	где бꙋдꙋ телесни смрадъ пꙋскати.
76:	рече и старацъ.
77:	оу келию пꙋскаи.
78:	како си мерисалала, разълични, меризъми, ҆и благооуханїа. сега мериши, свои смрадъ,
79:	скажи ми ẅче како да се мола бгꙋ, да би простилъ гъ бгъ моꙗ сагрешенїа,
80:	рече и старацъ.
81:	не си достоина, да речеши ҆име бжие.
82:	твои ꙋста не чисти есꙋ.
83:	и твои рꙋце ẅсврънила еси сасъ твои зли работи.
84:	тъкмо стои на въстокъ,
85:	҆и говори
86:	гди саздави ме ҆и помилꙋи ме.
87:	҆и сатвори тамо таїсїа три лета. въ ҆онаꙗ келїа, затворена.
88:	всъхоте старацъ да ꙗ помилꙋетъ.
89:	ѿиде при стомꙋ анъдонїю.
90:	҆и сказа емꙋ въса како сатворилъ.
91:	тъкмо не знамъ рече дал ю простилъ бгъ.
92:	рече мꙋ сти анътонїа.
93:	таꙗ нощъ въси да се помолимъ бгꙋ
94:	҆и хощетъ ни показати бгъ ради то,
95:	҆и рече на свои ꙋченици, въсаки да се затворит͛ въ своꙗ келїа.
96:	҆и въсꙋ нощъ. да се помолиме бгꙋ. да би ҆объꙗвилъ бгъ ради затворъница.
97:	҆и тако сатвориша.
98:	҆и показа бгъ паѷлꙋ оученикꙋ анъдони҆овꙋ.
99:	виде небеса ѿвръзена.
100:	҆и виде ẅдаръ
101:	҆и беше оукрашенъ.
102:	҆и три девици, стрежахꙋ ẅдра того
103:	[† ҆и красни вѣнацъ беше на одра.]
104:	и рекохъ
105:	комꙋ ꙋготовънъ естъ тоꙗ ẅдаръ ҆и вѣнацъ. дали ẅцꙋ моемꙋ анъдонїю.
106:	҆и при҆иде ми ѿ нбеса гласъ
107:	и рече ми.
108:	не е тоꙗ ҆одаръ, ҆и венацъ, анътонїẅвъ.
109:	нъ на таїсїа блꙋдница. естъ ẅдаръ ҆и венацъ.
110:	егда самна, сказа паѷелъ елика виде, ҆и слиша,
111:	егда почꙋ павънꙋтїа такова словѣса ѿ паѷла. ѿиде оу манастиръ,
112:	҆и въсхоте да ѿворитъ врата, да ҆изидет͛ таїсїа,
113:	ẅна же молаше го, да ю ẅставит͛, да не изъходитъ. нъ до самръти тамо да седитъ. д̶о̶ с̶а̶м̶р̶ъ̶т̶ъ̶
114:	понеже многꙋ есамъ грешна.
115:	рече и старацъ.
116:	не бои се чедо
117:	простилъ тї естъ бгъ сагрешенїа твоꙗ.
118:	и извѣде ю вънъ
119:	и рече ка немꙋ блажена,
120:	҆имаи ми вѣрꙋ ẅче сти.
121:	ѿ когда вънидох въ таꙗ келїю. познахъ мои грехове, како некое тешъко бреме.
122:	҆и ѿ таковою теготꙋ пъшъках ҆и въдихахъ.
123:	҆и колико азъ тако творах прихождаше ми, некое благооухание. и до сего часа.
124:	и рече старацъ
125:	виде бгъ твое покаꙗние, ҆и трꙋди.
126:	҆и прости твое сагрешенїа.
127:	потомъ поминꙋше ї едни и ҆оболе, три дни,
128:	҆и почи са миромъ,
129:	и сподоби се, са въсеми, преподобними, и правѣдними иже ꙋгодивъши бгꙋ.
130:	вѣлико, и похвалъно покаꙗние. показа преподобна таїсїа.
131:	погибла беше,
132:	҆и на҆иде се,
133:	мрътва беше	Lk 15:24
134:	҆и ҆оживе.
135:	бгꙋ нашемꙋ слава въ вѣки
136:	аминъ.