72i slovo bogatomu iovu (NBKM 722)
source
| 2: | дá покáже́мо слово за богáтаго їѡ̂ва какво бг҃ъ йспитꙋвá человекá [...] | |
| 3: | Злйннꙗ́ й нáпáстъ що ходѝ по чл҃ве́цй ѿ трй работй бйвà | |
| 4: | е́дно ѿ йспйтѝю бж҃ию когѝ йспѝтꙋвá бг҃ъ чл҃векъ дáлй любѝ бг҃а когй мꙋ дои́де ѿ негде некоѧ́ бедá | |
| 5: | второ бйвá когй се ѿлꙋчѝ бг҃ъ ѿ чл҃векá за некоѧ̂ согре́ше́нїе́ | |
| 6: | а трето бивá наѝ ѕло | |
| 7: | когѝ сас весе ѡ̂ставѝ бг҃ъ чл҃века | |
| 8: | ѿ йскꙋше́нне бж҃їе бйвá й ѕло й бедà й напастъ каквото поте́глѝ й праведнѝ їѡ̂въ | |
| 9: | че беше чл҃векъ прáведенъ и добръ ӥ мл͒тивъ предъ бг҃а и предъ чл҃веци | |
| 10: | иѡ̂въ ймáше седáмъ сӥнове й дъщер͛кѝ трй: | |
| 11: | й ѡ̂вци имаше трѝ хи́лѧдй седáмъ хйлѧдѝ | |
| 12: | кáмилю имáше трй хйлѧ́дй | |
| 13: | волове имаше две хїлꙗ́дѝ | |
| 14: | и кравѝ петъ стотѝнъ | |
| 15: | и коне хе-р͛гели́ѧ седáмъ сто́тинъ | |
| 16: | и рáтáе имáше млого | |
| 17: | и рáботá и слꙋгꙋвáне безъкрáино млого | |
| 18: | а коли́ко сребро и злато имаше иово не изъброено | |
| 19: | но въ малко дни све се довръ(ш)ѝ | |
| 20: | и нищо мꙋ не ѡ̂станꙋ | |
| 21: | после и деца та мꙋ измрехꙋ | |
| 22: | токо ѡ̂нъ ѡ̂стáнꙋ и женá та мꙋ | |
| 23: | таково времѧ̀ дочека | |
| 24: | и снáгá та ѿжи́ви́ниче | |
| 25: | и лежеше кáто ни́кои на бꙋни́ще исъфръленъ | |
| 26: | и чирепъ не маше да си ѡстрꙋже снáга та | Miklosich: чрѣпъ 'ὄστρακον, testa' |
| 27: | и хлебъ не мáше да еде или кръчáгъ водꙋ дá пи́е | |
| 28: | á жена негова станꙋла сиротица | |
| 29: | и ѡ́деше ѿ и́жꙋ до хиꙋ та просе хлебъ та мꙋ приносеше | |
| 30: | и метнꙋвáше мо ѿ дáлекъ | |
| 31: | и дꙋмáше мꙋ | |
| 32: | докоги да лежи́шъ ти тꙋка ѿбидни́че тол͛кова похꙋленъ | |
| 33: | защо не речешъ некоѧ хꙋлна дꙋма на бога | |
| 34: | дано бѝ ꙋмръ дá почи́нишъ да не тегли́шъ. толковá зло и моѧ дꙋша дá ѿдахне ѿ толко́ва смратъ що излази́ ѿ снага та твоѧ | |
| 35: | Тогива се ѿбрънꙋ иѿво | |
| 36: | тá и́ рече | |
| 37: | нали́ си женá безꙋмна | |
| 38: | какво да похꙋли́мъ на бо́га коги ни бе́ше дáлъ бг҃ъ толко до;бро | |
| 39: | нали́ знáешъ кáкво сѐ радавахмо ѡ безꙋмнице | |
| 40: | а съга какво да не претръпимо това зло | |
| 41: | и така прово́ди иѡво свои, дни ꙋ болестъ | |
| 42: | защо беше праведе́нъ чл҃векъ бж҃и | |
| 43: | беше праведенъ и цр҃ко́вникъ и посни́къ и бг҃ꙋ ꙋгоденъ | |
| 44: | та мо завиде, диѧволъ | |
| 45: | тá се ѡбзаложи сасъ дрꙋгаго диꙗволá | |
| 46: | та мꙋ изъмори сва та стока ще имаше богáти́ ıѡво | |
| 47: | после мꙋ измори синове те и дъщери́ те | |
| 48: | и ѡбрахá мꙋ сребро то и злато то | |
| 49: | наи после диѧволъ и | |
| него по;храка | Miklosich - xrakati 'screare' | |
| 50: | та станꙋ све рани́ снагá та мꙋ | |
| 51: | и оживини́че | BAN I 541: živenica 'skrofuli, vid težka bolest' |
| 52: | та тече́ше гнои | |
| 53: | и беше | |
| фанꙋлъ чръвѧ оу снага та | Miklosich: чръвь 'σκώληξ vermis' | |
| 54: | и не можеше д;а се преѡбръне на дрꙋга та страна ѿ боле;сти | |
| 55: | та па никакво́ никакво не похꙋли; на бг҃а | < pak ? |
| 56: | чꙋете ли хр͒тӥанӥ колӥко любовъ имаше богатӥ иѡво за бога | |
| 57: | испросилъ беше диаволъ ѿ бг҃а да ѡскр͛би иѡва да го; испита далӥ ще любїи иѡва бг҃а на скръбно време | |
| 58: | а бг҃ъ знаеше че не ще ӥѡво да похꙋли на бг҃а | |
| 59: | такмо си щеꙗ бг҃ъ да го ѡ;стави да потегли зло за ꙋверение да верꙋвамо и ниꙗ на тиѧ злочестӥ днӥ наши | |
| 60: | ӥ доӥде време и денъ да си слꙋжи иѡво ст҃ого ѡц҃а николае | |
| 61: | нити имамъ пари да си кꙋпи̂мъ восокъ | |
| 62: | нити и́мамъ да си кꙋпимъ ѳемѧнь нити дрꙋго що | |
| 63: | токо бръкнꙋ оу пазова | |
| 64: | та извади ѿ снáга тá си три́ чръвѧ. | |
| 65: | и́ рече на женá та си́ | |
| 66: | нá ти тиѧ чръвове | |
| 67: | дá ѿ ѿи́дешъ на пазаръ | |
| 68: | да ги́ дáдешъ | |
| 69: | зá единъ чръвъ• да взмешъ жито | |
| 70: | а зá дрꙋги́ восокъ | |
| 71: | á за третиѧ да земашъ ѳамианъ | |
| 72: | а ѿбид;ница жена рече | |
| 73: | чл҃вече бж҃їи кои́ хоче тебе да ꙋзме чръвѧ да ти даде жито и восокъ и ѳимиѧнъ | |
| 74: | а иѡво рече́ | |
| 75: | ти иди сасъ име бж҃еи | |
| 76: | и помоли́ се ст҃омꙋ ни́колае | |
| 77: | взе щешъ потреба. | |
| 78: | и ѡна ꙋзе тиѧ три́ чръвове | |
| 79: | и вáръза ги́ ꙋ кръпꙋ | |
| 80: | и зáнесе ги на пазаръ | |
| 81: | и рече | |
| 82: | дꙋкѧнџи за и́ме бж҃е; на ти̂ на ти́ тиѧ три́ чръвове | |
| 83: | тá; ми́ даи́ мáкáръ три́ зрънá жи́то и́ мáло восокъ и́ ѳимѧнъ дá си́ ѿ;слꙋжи́мо ст҃аго оц҃а ни́колаю и́; нáı дꙋкѧнъџиѧ ꙋзе кръпа та сасъ; чръвове те | |
| 85: | и тꙋри́ ю на лáви́цꙋ | |
| 86: | и́ дáде на жанá та жи́то и́ восокъ и́ ѳи́мианъ | |
| 87: | и́; ѿти́де́ си́ женá та | |
| 88: | а дꙋкѧнџиа рáзъръза кръпá тá дá ви́ди́ кáкви́ сꙋ ти́ѧ; чръвове́ | |
| 89: | коги́ погле́да ꙋ кръпа тá три жлъти́ци | |
| 90: | а ѿнъ скоро тръчá по не́ѧ дá ю ги́ дáде | |
| 91: | и не́ може́ дá ю наи́де́ | |
| 92: | ви-ди́те ли хр͒тиане чꙋдесá | |
| 93: | после́ и́ѡвина женá свари́ ѡнова жи́то | |
| 94: | и ѿслꙋжи́хꙋ сá ст҃ого ни́колáе́ | |
| 95: | и ѡстá имъ | |
| еднá крївáчкá вáрено жи́то | BAN II 8: krivačka 'šepa' | |
| 96: | иово ре;че | |
| 97: | сꙋпрꙋжници́ моѧ ꙋзми́ това жи́то | |
| 98: | и връжи го ꙋ кръпꙋ | |
| 99: | и добре го скри да ни̂ бꙋде готово за годи́на | |
| 100: | че не ма и тоги́ва за що да си кꙋпимо | |
| 101: | и ѡна скри́ жито то | |
| 102: | коги́ би́ до годи́нꙋ дои́де́ де́нъ пáкъ дá си́ слꙋжетъ ст҃áго ни́колáе | |
| 103: | ꙋзе женá тá иѡвина кръпá тá да види дá не бꙋде изъгни́ло | |
| 104: | жи́то то сотвори́ бг҃ъ на мáръгáри́;тъ | |
| 105: | и занесе жена та три́ зрънá на пазаръ паги на тоговаá дꙋкѧџиѧ да си ꙋзме́ потре́би́ю зá слꙋжбꙋ | |
| 106: | о́нъ ви́де зрънá тá; че е маръгаритъ | |
| 107: | ꙋзе ги́, | |
| 108: | и даде и жи́то и; восокъ и ѳимѧнъ | |
| 109: | и ще́ много гроше́ве и́; даде | |
| 110: | видите ли брáте кáкво бг҃ъ и́спи́;тꙋва чл҃века и твори́ знáмени́ѧ и́ чꙋдесá | |
| 111: | после и́ѡво ѡзраве | |
| 112: | и доби повече стокá | |
| 113: | и доби́ повече сребро и злáто | |
| 114: | и добѝ дрꙋги си́нове и дъще́ри̂ | |
| 115: | разꙋмех͛ти ли хр͒тиѧне | |
| 116: | товâ бг҃ь ꙗви́ да ви́димо ни́е и да верꙋвáмо гд͒а нáшего їис҃а, хр͒тá и дáржи́имо ст҃и празници | |
| 117: | достá сꙋ нáмъ ꙋ не́дела та шесъ дни́ дá рáботи́мо | |
| 118: | седми́ денъ ст҃ꙋю неделю дá прáзнꙋвамо | |
| 119: | тá дá ни́ бг҃ъ поми́лꙋва и́; дá ни помогне́ во слáвꙋ бж҃и́ю |