068 roždestvo xrtovo 605f
source

1: мц͒а, декем͛вриа вь ·ке·
2: ро́ждество̀ гд͒а бг҃а ҆и сп͒а нáшего ҆иисꙋ́са хр͒та
3: Бл҃горо́дни ҆и досто̀по́чете́ни ҆и хри́сто̀люби́ви хр͒тиӑни брáтйи мо́й возлюбле́ни послꙋ́шайте за дне́ши дн҃ь
4: да вѝ скáжемо дá разꙋме́те какво́ се по́роди гд͒ь нáшь ис҃ь хр͒то́сь
5: ре́че: гд͒ь ҆áр͛ха҃н͛гелꙋ гаврїйлꙋ Lk 2:1-19
6: ҆идѝ ҆áн͛г҃еле ре́чѝ
прекрáсномꙋ ҆и҆ѡˇсифꙋ да ҆иде ꙋ: грáдь назаре́ть з҆á дв҃и́цꙋ мáри́ю sic
7: ҆ꙗ́ повеле́хь да ю ҆ꙋзме ҆о́нь
8: ҆и хо́че да сѐ; наречѐ мари́а дв҃ица ҆иѡˇсифꙋ ҆ѡбрꙋчница
9: тако̀ повелѐ бг҃ь
10: ҆и проминáхꙋ неколи́ко днѝ
11: ҆и ҆ѡтидѐ ҆и҆ѡсифь
12: ҆и виде мари́ю деви́цꙋ
13: ҆и до́йде мꙋ на пáмет като ю̀ гле́даше че ѐ ҆ѡще млáдо детѐ мари́ꙗ
14: ҆á иѡˇсифь бе́ше бл҃горазꙋмень ҆и прáведень ҆и бг҃ꙋбоꙗ̀зли́вь
15: та не щеꙗ̀ да ҆ѡбади ни́комꙋ че го ѐ прати́ль бг҃ь за деви́цꙋ мари́ю да ю̀ ҆ꙋзме за женꙋ се́бе
16: но по́мислѝ да ю̀ напꙋ́щи
17: ҆и ва ҆онаѧ но́щь товà ҆ѡнь по́мисли
18: ҆и ҆ꙗ́ви́ мꙋ се ҆áнг҃ель гд͒нь гаврїйль
19: ҆и рече мꙋ
20: ҆иѡˇосифе сн҃ꙋ дв҃и́довь ѿ нищо да сѐ не ꙋплáшишь
21: нело̀ фанѝ мари́ю женꙋ̀ твою̀ за рꙋ́кꙋ
22: ҆и ꙋпази́ ю
23: ҆и товà щото̀ ҆има мари́а ꙋ корь́мь сво́й това е заче́ла ѿ дх҃а ст҃аго
24: ҆и ще да ро́ди си́на
25: ҆á ти́ мꙋ наречи́ ҆име ии҃сь
26: защо̀ ҆онь хоче да сп͒и сь́вь ро́дь чл҃ве́чески ѿ прегреше́нїе
27: ҆и когѝ стáнꙋ ҆иѡсифь он͛ поми́сли
28: ҆и сотво́ри каквото мꙋ ре́че ҆áн͛г҃ель
29: ҆и вь ҆о́но́ва вре́ме ҆излезе повеленїе ѿ цр҃а ҆áвгꙋстà да сѐ подпи́с-ва све́ки чл҃ве́кь по́дь цр҃евꙋ рꙋкꙋ ҆и да знáе цр҃ь ко́й кáквь е члвекь ҆и све́ки да е запи́сань ꙋ цр҃ска кни́га
30: ҆и защо̀ рáзбра цр҃ь че хоче да сѐ поро́ди цр҃ь вели́кь ѿ дв҃и́цꙋ мари́ю
31: та се бое́ше цр҃ь да мꙋ не преꙋзме цр҃ь,ство
32: то̀ затовà сáкаше да препи́ше сви́ те чл҃ве́ци ꙋ него́ва кни́га ҆и да знае комꙋ̀ какво́ е ҆имѐ
33: до҆иде ре́дь ҆и до ҆иѡсифа да сѐ пи́ше ҆и ѡˇнь
34: ҆и пи,с҆а се
35: ҆и҆ѡсифь бе́ше ѿ цр҃ь дави́довь родь
36: ҆и коги́ се написáхꙋ до́йде вре́ме да ро́ди дв҃и́ца мáри́а хр͒тà
37: ҆и бг҃ь запратѝ ҆áнг҃ела
38: та ре́че
39: ҆иѡˇсифе ҆иди; ꙋзмѝ женꙋ̀ твою̀ мари́ю
40: ҆и бе́жи ꙋ виѳле́емь
41: ҆и ҆о́нь ю фáнꙋ за рꙋкꙋ
42: ҆и побе́же дале́ко като̀ да го не нá҆идꙋть;
43: ҆и ꙋле́зохꙋ ꙋ еднà пе́щера
44: ҆и тáмо роди пре́чт͒аꙗ бц҃а гд͒а нáшего ҆ис҃са хр͒та
45: ҆и като̀ чꙋеше ст҃аꙗ бдца такви́ва дꙋ́ми ѿ цр҃а ҆ѡнà се боеше за хр͒та си́на сво́его̀
46: ҆и ѡпо́ви го ꙋ пелени
47: ҆и положи́ го ꙋ ꙗ́сли
48: та го̀ скри
49: защо ꙋ ѡнáꙗ пе́щера бе́ше ме́сто ши́ро́ко
50: тá дохо́дехꙋ пꙋ́тници
51: та бе́хꙋ; напрáвени ҆ꙗ́сли
52: та сѝ приве́звахꙋ; ко́ни ҆или воло́ве ҆илѝ мьски ҆или било̀ що
53: та тамо скрѝ ст҃а҆ꙗ́ бдца хр͒тà ꙋ ҆ꙗ́сли те пре́дь воло́ве
54: ҆и пасти́рїе ҆имáше тáмо бли́зо при́ ҆о́нáꙗ пе́щера
55: ҆и сви́рехꙋ на своѐ стáдо
56: ҆и еди́нь пасти́рь ѿ ни́хь видѐ светло́сь вели́кꙋ вь пе́щерꙋ
57: ҆и ꙋплаши́ се
58: до́йде ҆áн҃ггель гд͒нь при ни́хь
59: ҆и ре́че ймь
60: не бо́йте се
61: дꙋ́мамь вáмь
62: тꙋ́ка хо́че рáдось голе́ма дá бꙋ́де
63: иде́те ꙋ пеще́рꙋ
64: ҆и нáй щете тáмо ст҃ꙋю бдцꙋ
65: ҆и виде́ щете кáкво пови́ва хр͒та млднца своего ꙋ пелени
66: ҆и да чꙋ́ете тамо какво пеють ҆áньг҃ели
67: слáва ва ви́шнихь бг҃ꙋ
68: ҆и на землѝ ми́рь
69: ва чл҃веце́хь бл҃говоле́нїе
70: ҆и пасти́ре те като чꙋ́хꙋ то́ꙗ глáсь ҆ѡтидо́хꙋ тамо ꙋ пе́щерꙋ,
71: ҆и нӑидо́хꙋ какво ймь сказà ҆áн҃ггель
72: ҆И ва дни ҆ирода цр҃а до́йдохꙋ дрꙋ́ги, трѝ цр҃ове при не́го хитьр͛ци ѿ ҆истокь Mt 2:1-12
73: до́йдохꙋ ꙋ їерꙋсали́мь
74: ҆и питáхꙋ
75: гдѐ хоче да сѐ
[роди] цр҃ь їюде́йскӥ Written above the line.
76: защо̀ видох͛ме зве́здà на йстокь
77: ҆и са;каме дá йдеме при не́го да мꙋ се поклонимо
78: като̀ чꙋ цр҃ь ҆иродь тáꙗ дꙋма ꙋплаши́ се
79: ҆и призова наче́лни чл҃ве́ци влáди́ци ҆и кни́жници ҆и попове
80: ҆и пита ги где пи́ше писáнїе да се ро́ди хр͒то́сь цр҃ь:
81: ҆и ҆ѡни́ мꙋ ре́коше
82: проро́кь михе́ꙗ ре́че Mich 5:2
83: вь виѳле́емь хо́че да сѐ ро́ди хр͒тось
84: тоги́ва цр҃ь ҆иродь потáйно призова; ҆ѡнїѧ три́ цр҃ıе хитьр͛ци
85: ҆и рече имь
86: ҆идете
87: ҆и пи́тайте где́ се е роди́ль хр͒то́сь и ни́ꙗ да ҆иде́мо при не́го да мꙋ се покло́нимо
88: ҆и коги́ го найдете ҆д́о́йде́те
89: та ми каже́те дá йдемь ҆и ꙗ да мꙋ се покло́нимь
90: това продꙋмà погáни ҆иродь
91: ҆ѡнь не ще́ше да мꙋ се покло́ни
92: но ми́слеше да пꙋщи ѕлѝ зломи́сльници да ꙋби́ють хр͒та;
93: че сѐ бое́ше да мꙋ не преꙋзме цр͒тво то ҆ѡнь да цр҃ꙋва
94: тоги́ва ҆ѡни́ꙗ три цáрове хи́три ҆изле́зохꙋ ѿ їер͒ли́мь
95: ҆и ҆ѡтидо́хꙋ гдето̀ стáнꙋ ѕвездá та ꙋ виѳлеемь нáдь ҆ѿро́че то ꙋ пе́щерꙋ тꙋ
96: ҆и нáй;дохꙋ где́ се е роди́ль хр͒то́сь
97: тогива ҆ѡнїѧ цр҃ове ҆ѡтвори́хꙋ ков͛чези
98: та извадїхꙋ дáрове щото̀ но́сехꙋ да покло́нꙋть хр͒тꙋ тиꙗ́ три цр҃ове
99: ҆еди́нь цр҃ь поклони ст҃е́и бдци злáто
100: ҆á дрꙋги поклони ливáнь
101: ҆á трети ҆измир͛нꙋ
102: ҆áн҃гель; гд͒нь ре́че на цр҃ове те
103: да не ҆идете прї цр҃а ҆ирода
104: нь си ҆иде́те по сво́и пꙋ́ть
105: ҆и ҆ѡни се поврьнáхꙋ по дрꙋ́ги пꙋть
106: ҆и ѡтидо́хꙋ си ва свою дрьжáвꙋ
107: ҆и прослáвихꙋ ҆име хр͒тово по свꙋ зе́млю
108: тоги́ва ѡн҆иꙗ хи́три цр҃ие ѿ где разꙋме́хꙋ че хоче да сѐ ро́ди хр͒то́сь
109: никáкво не ймаше посо́ка
110: но пáки сам си́ бг҃ь показà
111: иавѝ звездꙋ светливꙋ щото ю̀; ниꙗ зовемо дени́ца
112: ҆ѡна просветѐ
113: ҆и ҆ѡнїѧ хи́тьрцѝ се сети́хꙋ че хо́че да се роди цр҃ь надѝ с͛вь ст҃ь
114: защо: не ст҃и таѧ звезда с҆ьга ꙋ наши те днѝ злоч҆ести като през͛ь ҆ѡнїѧ години коги бе́ше берике́ть на зе́млю
115: нело е ҆и ҆ѡна помрькнꙋла ѿ наше зло безꙋмїе
116: ѡͯ зло ҆и теш͛ко ҆и гор͛ко намь ҆ѡка҆ꙗ́ни
117: ҆и по ҆ѡнаꙗ звездà пойдохꙋ ҆ѡни́҆ꙗ́ хи́три невер͛ници
118: ҆и нáйдохꙋ хр͒та ꙋ пещерꙋ
119: защо̀ ҆имь ҆áн͛г҃ель бж҃їи показà две го́динь по напре́дь
120: ҆и ҆ꙗ́ви им͛ се ҆áнг҃ель пре́дь ҆о́ч҃и като̀ звезда,
121: по́сле се ди́гнꙋ цр҃ь ҆иродь сáсь мло́го во́йскꙋ
122: ҆и ѡтиде ꙋ грáдь ви́ѳле́ем ҆и ꙋ галилеꙗ ҆и ꙋ назаре́ть да трáжи хр͒та да го̀ погꙋ́би да не преꙋзме негово цр͒тво да цр҃ꙋва хр͒то́сь нáди цр҃а ҆ирода
123: тражѝ
124: ҆и питà за хр͒тан҆и
125: какво не можѐ да го̀ найде нело мꙋ доне́се врáгь зло̀ на пáметь
126: та ҆ись:.кла че́тири нá десеть хи́лꙗди мал͛ки ◄ децà по ѿ две го́динь дано́ би нашль ҆и хр͒та да го погꙋ́би
127: ҆и не можѐ да го нá҆иде да го погꙋ́би
128: когѝ до́йде вре́ме ѡн сам͛ се предáде на ҆еврее ꙋ рꙋке(и) да го мꙋчꙋть зарадѝ родь хр͒тиан͛ски да ни ҆избáви ѿ ве́чное мꙋче́нїе
129: то́мꙋ же хр͒тꙋ б҃ꙋ нáшемꙋ слáва ҆и чт͒ь ҆и поклоненїе ҆о́ц҃ꙋ: ҆и си́нꙋ ҆и ст҃о́мꙋ дх҃ꙋ нинѣ ҆и при́сно ҆и во век