050 žitie stago andreja 385f
source
| 1: | === сло́во ѿ жи́тие ст҃аго. ҆áндре́ꙗ:. ҆и епифáнїа. | |
| 2: | кáко разꙋ́мїе ҆имаше ст҃и ан͛дре́й | |
| 3: | .:. послꙋ́шайте бл҃гослове́нї и хр͒то́люби хр͒тиáни какво ҆испи́тваше ст҃и ҆áп͒тль ан͛дре́й д҆и҆авола | |
| 4: | ѡч҃е бл͒гви прочест | |
| 5: | Бл҃же́ни ап͒тль ҆áндре́и ҆и епифáниꙗ седе́хꙋ | |
| 6: | та си не́що прикáзвахꙋ | |
| 7: | ҆и дї҆áволь ♣ прїиде при нихь | |
| 8: | ҆и почѐ да шїе ҆епифáнїю дре́хꙋ | |
| 9: | ст҃и ҆áньдре́й ди́авола видѐ | |
| 10: | ҆и рáсрьди се на не́го | |
| 11: | ҆и фáнꙋ да го кльнѐ защо епифáнїа лю́беше ст҃аго ҆áндре́ю | |
| 12: | ҆и ре́че ҆áндре́й | |
| 13: | ҆ѿиди ѿ тꙋка не чести́ви ҆и прокле́ти дїаволꙋ неприꙗ́знени | |
| 14: | рече диаволь андре́ю | |
| 15: | каковь сѝ тѝ непри҆ꙗзнень и тегчеливь | |
| 16: | тако́вого дрꙋ́гого не ма по все́мꙋ цр҃игрáдꙋ | |
| 17: | ҆áко ли сакáшь да тѝ кажемь прáво | |
| 18: | хо́че да прїиде ле́то | |
| 19: | та ще́мь да наꙋ́чим сви́ те лꙋге да тво́рꙋть мою̀ во́лю ҆и да стáнꙋть мо́й | |
| 20: | ҆á ти ҆áн͛дрее какво̀ гово́риш да поги́бне моѐ ремен͛ство | |
| 21: | ҆и ва това вре́ме свѝ чл҃ве́ци щьть да поми́слать ѕло на ме́не | |
| 22: | ҆и мал͛ки те децà щь́ть да ꙗдꙋват на ме́не | |
| 23: | по добрѐ ҆и ѿ старци́ те щьть дá мислáть ѕло за ме́не | |
| 24: | ̉҆и́ ре́че диаволь | |
| 25: | да и ꙗ | |
| 26: | когѝ начнемь да нѐ ꙋчимь сн҃ове чл҃ове́чески ни | |
| нащо тоги́ва | < zašto ? | |
| че да речꙋ́ть людие | < xoče ? | |
| 27: | ѡͯ ле́ле кой нась да наꙋчи за не́що | |
| 28: | тоги́ва хощꙋть члве́ци ѿ сáми се́бе да почнꙋть да тво́рꙋть свꙋ̀ мою волю | |
| 29: | ҆á ти ҆ан͛дрее какво̀ ми́слишь | |
| 30: | ҆á ҆áндреи ре́че ди҆áволꙋ | |
| 31: | какво ти ви́дишь бг҃ꙋ нашемꙋ чꙋдесà | |
| 32: | диаволь не мо́же да прозре нищо таково чꙋ́дно де́ло | |
| 33: | пáки ре́че ди҆аволь | |
| 34: | ҆о́ц҃ь нáшь сатáна разꙋмень: ҆есть | |
| 35: | ꙋ ҆адь седи | |
| 36: | ҆и ҆ѡ тáмо хитростꙋва | |
| 37: | ҆и кога си ҆о́нь ще | |
| наꙋчи го ле́сно на безаконїе | šte with no da! | |
| 38: | ҆и на све́кого чл҃века тáко запове́два | |
| 39: | ҆и слꙋшат͛ го | |
| 40: | ҆и ѿ тамо свѐ запове́два нáмь | |
| 41: | ҆и показꙋ́ва ни какво̀ да пресато́ниме чл҃века да стане нáшь | |
| 42: | защо родь нáшь нищо не ви́ди предь се́бе да тво́ри добро | |
| 43: | ҆и нїе не знáеме що е товà да напрáвиме добро̀ | |
| 44: | тоги́ва ре́че ҆аньдре́и диáволꙋ | |
| 45: | ѿ ко́и гре́хове чл҃ве́чи; весели́т се ро́дь вáшь нáй бо́ле | |
| 46: | рече ди҆аволь | |
| 47: | ѿ ѡпáдници ҆и ѿ потвор͛ци ҆и ѿ кꙋр͛вар͛ство сась ро́днинꙋ | |
| 48: | за ти́а се наи весели родь нáшь | |
| 49: | ҆и кои почне да ненави́-ди чл҃века ҆и пи҆ꙗницꙋ ҆и сребролюбець за такви́ва нáй боле весе́лиме се | |
| 50: | ҆и ан͛дре́й ре́че | |
| 51: | ҆áко й се ѿфрь́ли ѿ вáсь кои е чиниль во́лю вашꙋ ҆и прави́ль е ѕло сáсь вáше повеленїе ҆и после се по́кае какво̀ трьпи́те | |
| 52: | диáволь ре́че | |
| 53: | кой се ѡбрьне: на покаꙗнїе ҆á мие сме брáикꙗ мло́гѡ ҆и де́веть пꙋти го ҆ѡби́деме | |
| 54: | ҆и паки стáне нáшь | |
| 55: | ҆ѡще по бо́ле мꙋ се рáдваме | |
| 56: | ҆и кол͛ко се чл҃ве́ци ѿфрь́гать ѿ нась ҆и ҆ѿи́дать при бг҃а, ҆и пáки се по́сле поврь́нать | |
| 57: | ҆и стáнꙋть са све наши до кон͛[ць] | |
| 58: | ҆и коги си ҆приказа ди́ӑволь чꙋдове́ те свои ҆и ст҃и ҆áндре́й дꙋхнꙋ на не́го | |
| 59: | ҆и исче́зе | |
| 60: | ҆и ѿтиде ва бе́знꙋ | |
| 61: | ► зри́ диáвол͛скїа коз. |