029 čudesa kako živeexu tri ženi u goru 255f
source

1: === Бл҃гослове́ни хр͒тиани послꙋ́шаите не́що малко да покáжеме за не́кое чꙋ́до
2: кáкво, бг҃ь дрьжѝ мл͒ть сво́ю̀ на сви́ꙗ ст҃ь ҆и на чл҃веци ҆и на пти́ци ҆и на све́ко создáнїе бж҃и́е
3: Имáше едно̀ вре́ме ҆еди́нь слꙋ́га цр҃евь
4: ҆име мꙋ бе́ше пáвель
5: тá го запрáти цр҃ь нá еди́нь мн͒рь за не́коꙗ потре́ба
6: ҆и ѡтидѐ на мо́насти́ро пáвель
7: ҆и сречнꙋха го чл҃ве́ци калꙋгере ҆и ꙗгꙋмень
8: ҆и се́днꙋхꙋ бли́зꙋ при келїе мал͛ко да сѝ по҆ѡдьхнꙋ на се́нкю по́дь неколи́ко дрь́вꙗ
9: че ймахꙋ ҆ѡниꙗ дрьвꙗ рожбà кол͛кото̀ вече не мо́жать да дрьжать ѿ мло́го пло́дь
10: когѝ токо̀ дойдохꙋ неко́й две́ трѝ пти́ци та ѿкрьши́хꙋ ѿ ҆они́ꙗ дрь́вꙗ кло́но́ве сáсь во́шкꙋ
11: ҆и ҆ꙗ́ко срьчáно лете́хꙋ
12: та кло́нове те заносе́хꙋ
13: а ҆о́нꙗ чл҃век ви́де че но́сꙋ ҆ѡ́ниꙗ пти́ци во́шка та ҆á не ҆ꙗ́дꙋть ю
14: ҆игꙋмень ре́че
15: ви́диш ли брáте:
16: еди нá десето лето какво ти҆ꙗ́ пти́ци но́сать кло́нове сáсь во́шкꙋ като̀ дне́ска
17: такà носáть во все́ лето вошкꙋ по го́рꙋ тиꙗ̀ птици
18: а по бж҃їе повеле́нїе ре́че ҆игꙋмень не́где ҆ꙋ горꙋ ҆има ст҃и мꙋ́жие по́сници ҆или же́ни
19: та седꙋ ꙋ не́коꙗ про́пасть
20: та но́сꙋ тѝꙗ птици тáꙗ во́шка да ҆едꙋть наме́сто хлебь
21: токо̀ то́ва ҆изре́че ҆игꙋ́мень
22: ҆и една врáна: брь́зо долетѐ
23: ҆и ѿкрьши кло́нь
24: ҆и пакь зане́се во́шкꙋ ꙋ го́рꙋ
25: тоги́ва рече паве́ль слꙋга хр͒това ре́че ҆игꙋ́менꙋ
26: по҆иди оч҃е да ҆идеме ҆и нїꙗ по ти́ꙗ врáни да ви́диме каде носат тáꙗ во́шка
27: етѐ до сегѝ: еди на десеть го́дини какво̀ све но́сать
28: да ви́димо ҆оч҃е на ко́ꙗ стрáна ҆о́тво́дать врáни те
29: ҆и пойде ҆игꙋмень ҆и ҆ѡще дво҆ица калꙋгере сась негѡ
30: врáна ле́теше
31: ҆и калꙋгере те из дале́ко по врáна та ҆идехꙋ
32: ҆и видо́хꙋ кадѐ пáднꙋ ҆ѡнаꙗ врана
33: бе́ше паднꙋ́ла нади́ ҆една дльбока про́пасть коли́ко не мо́же чл҃векь да ю ҆изьгледа надо́ле
34: та зане́се ҆онáй кло́нь сась вочка та
35: па изле́зе пáкь назáдь врáна та
36: ҆á ҆ѡнїꙗ, тро҆ица калꙋ́гере фрьли́хꙋ кáмикь до́ле ꙋ ѡнáꙗ пропáсть
37: ҆и като
҆изрꙋчà ҆о́нꙗ кáмикь до́ле ꙋ про́пасть ҆á то сѐ чꙋ глáсь BAN VI: 356: руча
38: ҆и продꙋмáхꙋ чл҃веци
39: ҆и ре́кохꙋ
40: ҆ѡ брáте ҆ако бꙋ́дете хр͒ти҆ꙗне не деите ꙋбивà нáсь
41: ҆á ѡни́а ·г· калꙋ́гере питáхꙋ
42: ҆á ви́е какви́ сте като седи́те тꙋка ꙋ тáꙗ пꙋ́ста про́пасть
43: ҆á ѡнѝ ре́кохꙋ
44: ҆áко сáкате да нѝ ви́дите ҆á виѐ да нѝ фрь́лите трѝ ри́зи
45: защо́ сме нїѧ трѝ же́ни голѝ
46: ҆и сле́зне́те до́ле по́дь го́рꙋ
47: та чѐ да найдете ҆еднꙋ теснꙋ пꙋ́течкꙋ
48: ҆и по тꙋю пꙋте́чкꙋ щетѐ да при́҆идете при нáсь
49: ҆и като чꙋ́ха та҆ꙗ́ дꙋма ҆ѡни́а трѝ калꙋгере ҆á ҆ѡни́ си собле́кохꙋ ҆и тро҆ица та ри́зи те ѿ грьби́на та
50: та пà ꙋвихꙋ ꙋ ри́зи те кáмене
51: па гѝ фрьли́хꙋ до́ле ꙋ пропаст на ҆ѡнїѧ трѝ жени
52: па тоги́ва ҆ѡнѝѧ трѝ калꙋгере като̀ ҆имь бе́хꙋ ре́кли ҆о́ниѧ трѝ женѝ да слезнꙋ до́ле под го́рꙋ ҆и ҆ѡни слезнáхꙋ
53: ҆и наидохꙋ тесна пꙋ́течка
54: ҆едва проми́нꙋвахꙋ догдѐ при́҆идохꙋ прѝ ҆ѡнѝа трѝ женѝ
55: ҆и като̀ прийдо́хꙋ бли́зꙋ ҆á ҆ѡниꙗ трѝ же́ни по́сници покло́нихꙋ се до зе́млю
56: ҆и ре́че най старá та же́на
57: ҆о́че сотворе́те ни молитвꙋ
58: ҆и мáлко да поседне́ме дá сѝ похоротꙋ́ваме
59: ҆и седнꙋ старá та жена
60: ҆а по млáди те на но́зе стое́хꙋ
61: ҆á йгꙋмень ве́рно попи́та
62: ҆ѡ стáрице ҆и мт҃и мо́ꙗ ѿ кꙋдꙋ ҆есте вїе тꙋ́ка дошлѝ
63: ҆и ҆ѡнаꙗ стáрица ре́че
64: ҆ꙗ́ ҆о́ч҃е ѿ костанди́новь грáдь ҆есмь
65: ҆и мꙋжь мо́й цр҃е́вь сановни́кь бе́ше
66: цр҃ь ноще́ска що сáнꙋваше ҆á ҆ѡнь мꙋ дне́ска казꙋ́ваше Maybe a folk etymology of san 'rank'?
67: па се докара
68: тá ꙋмре
69: ҆á ꙗ бе́хь на ·ки· го́дини
70: и двѐ го́дин͛ го жали́хь ҆и ѡплакꙋвáхь
71: ҆и бехь ꙋдови́ци ҆и
безьче́дна Demina 2012: 35 (pdf: 69)
72: ҆и по не́кол͛ко дни́ ҆и-маше еди́нь безьбо́жень мꙋ́жь
73: ҆и мно́гѡ бе́ше болꙗ́ринь
74: та до́прати сво́й ро́бини да ме заве́дꙋть при не́го като̀ по си́лꙋ
75: та пà не ми́слехꙋ да мѐ раслáбꙋть
76: но си́лно сáкахꙋ да мѐ заве́дꙋть при гд͒и́на ни́хнаго
77: ҆á ꙗ се помоли́хь гд͒ꙋ мое́мꙋ ҆ıи҃сꙋ хр͒тꙋ да мѐ ҆избави́, ѿ не́го ҆и дá ми сп͒и гд͒ь дш҃ꙋ мою
78: па тоги́ва реко́хь на ро́бини те него́ви
79: гд͒ари́це мо́й ҆ꙗ́ се рáдꙋвам да йдемь при гд͒ра ваше́го
80: защо́ е ҆онь ҆ꙗ́ко слáвень
81: ҆áли ꙗ ҆имамь на се́бе
недꙋжна бо́лесь ѕлá Demina 2012:549 (pdf: 583)
82: непрестáно гно́й течѐ ѿ ме́не:
83: нело̀ малко̀ да мѐ поче́ка догде́ се ҆изьврачꙋвам да ҆ѡздравемь
84: па тоги́ва сáсь радо́сь да до́йдемь при господáра вáшего
85: ҆и ҆ѡниа роби́ни като̀ чꙋха та҆ꙗ дꙋ́ма ҆á ѡни́ си поидо́хꙋ
86: ҆и реко́хꙋ
87: кол͛ко е таквáва рáбота до чети́ри де́сеть дни хочѐ те́бе почекà гд͒нь нáшь,
88: та па си ҆ѡтидо́хꙋ ро́бини те
89: ҆á ҆ѡнаꙗ же́на тогива що́ ймаше робїе ҆и ро́бини нойни сви́ те ҆ѡпростѝ
90: и даде ҆имь по мло́го жльти́ци
91: па си роби́е то ҆ѡтиде коѐ кадѐ сака
92: ҆á за се́бе ҆ѡстави́хь ти҆ꙗ двѐ ро́бин͛ки да ми слꙋгꙋ́ваю
93: ҆á ҆именїе що ҆имахь ни́ бро́й не́ маше
94: ҆и све го дадох на сиромáси
95: ҆и после призовáхь ҆едного вернаго чл҃века ѿ ро́да мо҆его
96: ҆и закле́х го сáсь стрáшни сꙋ́дь бж҃їй дá продадѐ се́ла мо́й: ҆и до́мь мо́й ҆и що зе́ме ҆именїе ҆и не́го на си́роти да раздадѐ
97: ҆и дрꙋго мло́го моѐ ѕлáто немꙋ безз печáти ҆ѡстáвихь
98: ҆и през но́щи сáсь мо́й робиньки тꙋ́ка дойдохь
99: до сеги́ ми са билѝ робин͛ки
100: ҆á ѿ сегѝ по бг҃а сестри
101: па вле́зохь сáсь ни́хь ва корáбаль
102: ҆и мло́го плавáхме по мо́ре догде́ ни бг҃ь на товà ме́сто доне́се
103: до сегà еди нá десеть го́динь какво̀ чл҃века не смѐ виде́ли
104: токо̀ вáсь дне́ска видо̀хме ҆о́ц҃и ст҃и
105: ри́зи нáши поле́техꙋ
106: садрáше се
107: ѿпáдоша
108: тоги́ва ҅ю пи́та ҆игꙋмен͛
109: ѡ͒ стáрице ҆á ѿ кꙋдѐ вáмь ҆иде хле́бь жи́во́тни
110: ҆á ҆онà ре́че:
111: бл҃ги, чл҃веколю́бець бг҃ь нáшь ҆о́нь дáва нáмь за ҆ꙗ́дене на такви́ва рáби не досто́҆инѝ като̀ нáсь
112: ҆и гд͒ь сáсь него́вꙋ бл҃гꙋ помисль нáмь приносꙋть ти́ꙗ птици всáкаква вошка
113: не то́ко кол͛ко́то да ни со́ше да сѐ наси́тиме но ҆áр͛ти́сваше нѝ
114: ҆и ҆ѡголели бе́х͛ме
115: па нѝ гд͒ь покри́ваше
116: ҆и гре́е ни сáсь него́вꙋ бл҃годáтию
117: ни́ ѿ зи́мꙋ се бо҆ехме ѿ стꙋдь
118: нѝ ле́те ѿ жегꙋ
119: но смѐ би́ли като̀ ꙋ рáй бж҃їй
120: свекакво̀ нѝ ҆иде́ше добро̀ непре́стано ниїе слáвехме ст҃ꙋю: тр҃ойцꙋ
122: товà чꙋ ҆игꙋмень
123: ҆и рече й
124: ҆ѡ гж͒е мо́ꙗ мт҃и да лѝ прáтимь ҆едно́го брáта ꙋ монасти́рь да доне́се мал͛ко брáшно да еде́ме дне́ска сáсь вáсь
125: ҆и ҆ѡнà ре́че
126: ҆áко ще́шь ҆о́ч҃е товà да напрáвишь ҆а тѝ повелѝ да при҆иде еди́нь ҆о́ц҃ь да мꙋ̀ не́що рече́мь
127: ҆и прийде презви́терь
128: ҆онà мꙋ ре́че
129: ҆о́ч҃е по ско́ро ҆иди ꙋ монасти́рь когѝ сврь́шите ст҃ꙋю литꙋр͛ги́ю да донесе́шь прѐчт͒ихь тáйнь хр͒товь да се прѝче́стиме
130: ҆и ҆ѡтиде ҆оц҃ь
131: ҆и доне́се ст҃и тáйнь
132: ҆и причести́ се сáма
133: ҆и после се причестихꙋ ҆и две́ те робин͛ки нойни
134: тоги́ва ҆и хле́бь ҆ꙗ́дохꙋ нáедно
135: па тоги́ва ре́че ҆о́нáꙗ стáрица ҆игꙋменꙋ
136: моли́м ти се ҆о́ч҃е
137: посе́ди тꙋ́ка при нась трѝ днѝ
138: ҆á ҆игꙋме́н͛ се ҆обрече да поседѝ ·г· днѝ при ни́хь
139: ҆á стáрица се бг҃ꙋ по́моли
140: ҆и бг҃ꙋ свою̀ дш҃ꙋ предаде,
141: ҆á дрꙋга на ютре де́нь
142: ҆и ѡна престáви се,
143: тако ҆и тре́кꙗ та ва третѝ де́нь
144: ҆и ҆ѡнà се пре́стави
145: са ми́ромь ꙋспо́ша
146: ҆и ти́а трѝ калꙋ́гере ни́хь сáсь пенїе ꙋми́лено погре-бо́ша мц҃а септе́мвриа ва десе́ти день
147: теми́ же мл҃твами хр͒те бж҃е нáшь ҆и тебѐ, слáвꙋ возь҆исилаю ҆оц҃ꙋ, ҆и сн҃ꙋ, ҆и ст҃омꙋ, дх҃ꙋ, ни́нꙗ ҆и пр͒но ҆и во ве́ки ве́ковь
148: ҆ами́нь