022 slovo iosifa sina raxilina 175f
source
| 1: | [♣] [...] | Obdurodon title - Sermon about the handsome Joseph by Ephrem the Syrian |
| 2: | === сло̂во о иѡсифа сїна рахи́лина | |
| 3: | како продадо́ша ҆егѡ братїа свой кꙋпцемь, | |
| 4: | ҆и ѿнесоша ҆его кꙋпцѝ во ҆еги́петь. | |
| 5: | [♣] | |
| 6: | вь ҆едно вре́ме ҆имаше еди́нь чл҃векь хр͒тиани́нь благове́рень | |
| 7: | ҆и во́деше стопáницꙋ хр͒тиӑнкꙋ | |
| 8: | ҆и бе́ше ҆о́на смӥрена ҆и кро́тка ҆и бг҃ꙋ бо҆ꙗ́злїва ҆и добро҆ꙋмна | |
| 9: | ҆и свáки ден дꙋмаше сво҆емꙋ стопáнинꙋ: да хо́ди ꙋ цр҃квꙋ да се молать бг҃ꙋ | |
| 10: | ҆и ходехꙋ чт͒о ꙋ цр҃квꙋ | |
| 11: | ҆и мо́лехꙋ се бг҃ꙋ непрестáно | |
| 12: | ҆и бг҃ь ҆имь бе́ше дал сребро̀ ҆и злáто, мло́го | |
| 13: | ҆и бе́ше ҆имь дал бг҃ь петь си́нове | |
| 14: | ҆и ҆ѡще ҆имахꙋ сто́ка мло́го юн͛ци ҆и крáви ҆и ҆ѡв͛ци: ҆и ѡвни ҆и кози ҆и мьски | |
| 15: | ҆и свекакво ҆имахꙋ мло́го | |
| 16: | ҆и ѡтидохꙋ ҆ѡниа пе́ть си́нове ҆ѡномꙋва чл҃векꙋ на плáнинꙋ да сѝ чꙋ́вать сто́кꙋ | |
| 17: | ҆á баща ймь ҆ѡстанꙋ до́мь | |
| 18: | ҆и ꙋмре мꙋ стопáница, | |
| 19: | ҆и ҆ѡнь пѡсле дрꙋгꙋ женꙋ̀ ҆име и бе́ше рахи́ло | |
| 20: | ҆и до́би сась ню ҆ѡще двà си́на | |
| 21: | наи младйа мꙋ сїнь зове́хꙋ ҆ио̀сифе | |
| [вениаминь] | sidenote | |
| 22: | ҆и дойде хабáрь ҆о́номꙋва члове́кꙋ ѿ дрꙋги грáдь да йде на го́ске ҆и на зꙗфе́ть | |
| 23: | ҆и ҆ѡнь ꙋпрегнꙋ ко́ла | |
| 24: | ҆и пове́де си: стопáницꙋ | |
| 25: | ҆и пове́де ҆иѡ́сифа | |
| 26: | защо бе́ше и҆ѡсифь детѐ мь́нечко ко́лько до се́дмь го́динь | |
| 27: | ҆и ѡтидо́хꙋ | |
| 28: | ҆и поседе́хꙋ двà три́ днѝ | |
| 29: | ҆и поидохꙋ си да си дойдать на до́мь свои | |
| 30: | ҆и сти́гнáхꙋ до плáнинꙋ дето ҆имь бе́ше сто́ка та | |
| 31: | ҆и пꙋщихꙋ ко́ла ҆и воло́ве те да попасꙋ́ть мало травꙋ ҆и ҆ѡни мал͛ко да сї ѡдь́хнꙋть | |
| 32: | ҆и седнáхꙋ подь ҆едно дрь́во на сен͛кю | |
| 33: | ҆и дока-ра се ꙋ то҆ꙗ́ чась | |
| 34: | ҆и ꙋмре рахи́ла стопáница ҆ѡномꙋва чл҃ве́кꙋ | |
| 35: | ҆и ѡнь се почꙋди какво̀ да сотво́ри | |
| 36: | далѝ да ю вози на до́мь | |
| 37: | дали какво̀ да стори | |
| 38: | та па ю токо̀ зако́па тамо: подь дрьво́ то гдето̀ си бе́ше ꙋмре́ла | |
| 39: | по́сле си ҆о́тиде на домь: свой | |
| 40: | ҆и поседѐ ҆и҆ѡсифь домá си некол͛ко днѝ | |
| 41: | ҆и примꙋчне́ мꙋ | |
| 42: | ҆и рáстꙋ:жи́ се за майкꙋ свою̀ като ҆и свеко детѐ жáли за свою майкꙋ | |
| 43: | ҆и ре́че баще́ си | |
| 44: | ҆о́че да йдемь горе на планинꙋ при́ сто́ка та нáша ҆и при- брайкꙗ мо́й да сѐ мал͛ко проходим | |
| 45: | ҆и бащá мꙋ ре́че | |
| 46: | ҆иди си́не | |
| 47: | проходи́ се | |
| 48: | ҆и ѡно ҆ѡти́де го́ре на плáнинꙋ | |
| 49: | какво го видо́хꙋ браикꙗ та мꙋ че до́йде, при ни́хь ҆ѡни ѿ ꙗ́ть станꙋ́хꙋ, като̀ лꙋди | |
| 50: | ҆избрáхꙋ се пети́на та брайкꙗ нáедно | |
| 51: | ҆и договáрахꙋ се какво̀ да ꙋчинать сась ҆и҆ѡсифа | |
| 52: | ҆еди́нь ѿ ни́хь. ре́че | |
| 53: | ҆елáте брáте да ꙋмо́римо тогова не че́сти́ва и҆ѡсифа да го не ма ни́где да нѝ не прáви пáкось | |
| 54: | защо́ е ҆ѡнь приро́день | |
| 55: | та па ѐ най младь | |
| 56: | та не́го нашь ҆о́ц҃ь най мло́го ми́лꙋва | |
| 57: | ҆и нїе що трꙋ́диме ҆и печáлиме нашь ҆о́ц҃ь све́ ще не́мꙋ да дадѐ | |
| 58: | но ҆елате да го ꙋмо́риме | |
| 59: | ҆á дрꙋги ѿ ни́хь ре́че | |
| 60: | не дейте да го̀ ꙋмо́римо да не бї нещо било̀ злѐ | |
| 61: | но ҆елáте да го фрьлимо ꙋ не́коꙗ про́пасть да се сасїпе да го̀ не ма ни прáхь ни пе́пель | |
| 62: | ҆á тре́ти ре́че | |
| 63: | ҆ѡ брате добре ҆и ꙋгодно̀ рече тѝ брáте | |
| 64: | тако е добрѐ ва ҆истинꙋ да го̀ фрь́лимо ꙋ не́коѧ пропаст да го ҆изедꙋ́ть дивѝ ѕверове да го̀ не ма ни́ ве́сь ни́ пáметь | |
| 65: | договорїхꙋ се | |
| 66: | ҆и фрьли́хꙋ ҆и҆ѡсифа брáта своего ꙋ еднà дльбо́ка про́пасть гдето ни́где се не ѐ виде́ло тол͛кова: дльбинà | |
| 67: | ҆и сась бж҃ие́мь повеле́нїемь паде їо́сифь на дно̀ ꙋ ѡнаꙗ́ пропасть | |
| 68: | ҆и нищо не е сѐ повреди́ль ни́ на рꙋкꙋ. ни на но́гꙋ | |
| 69: | но паки ҆изле́зе на бе́ль.:. ст҃ь | |
| 70: | ҆и мло́го мꙋ се сажалѐ | |
| 71: | ҆и знáеше каде бе́ше зако́пана мáйка мꙋ | |
| 72: | ҆и ѡтиде на гро́ба | |
| 73: | ҆и тако́и жал͛но плáчеше, | |
| 74: | ҆и ꙋмиле́ни дꙋ́ми дꙋ́маше | |
| 75: | рахи́ло рахи́ло мáти моꙗ ми́ла стани | |
| 76: | матї ѿтвори́ ми тво́й темень гро́бь | |
| 77: | ҆и: сложи́ ме на ҆ѡдрь твой да сѝ поспим мáти моꙗ | |
| 78: | ҆и продꙋ́маи мáти моꙗ̀ | |
| 79: | да ти кáжемь какво̀ зло протеглих ѿ братиꙗ мо́й не сми́слени | |
| 80: | ҆и ѡтвори ҆оч҃и тво́й да ме ви́дишь рахи́ло: рахи́ло мати моꙗ | |
| 81: | тамо на гро́ба ҆и҆ѡсифь плáчеше | |
| 82: | ҆и ꙋ тоꙗ чáсь ѿ негде дойдохꙋ трьгов͛ци | |
| 83: | ҆и завари́хꙋ ҆и҆ѡсѝфа | |
| 84: | на гро́ба майки́н͛ си плáчеше | |
| 85: | ҆и трьго́вци те го питáхꙋ | |
| 86: | ҆и рекохꙋ | |
| 87: | ҆ѡ че́до ҆имате ли ви́е сто́ка за продавáне | |
| 88: | ҆и ҆ѡно ре́че на трьгов͛ци те | |
| 89: | гд͒не нїꙗ ҆имамо го́ре на плáнинꙋ сто́ка мло́го | |
| 90: | ҆и юн͛ци ҆и крáви ҆и ѡв͛ци ҆и ҆ѡвни ҆и кози ҆и мьски ҆и све́каква сто́ка ҆имамо мло́го | |
| 91: | ҆и продáвамо | |
| 92: | ҆и трьговци те ре́кохꙋ | |
| 93: | чедо ҆елà да ни заведеш при сто́ка та вáша | |
| 94: | ҆и ѡновà дете ги. заве́де при сто́ка та ҆и при брайкꙗ та си | |
| 95: | ҆и ѡни какво́ го видо́хꙋ че е ҆ѡще жи́во ѿ ҆ꙗ́ть ҆и ѿ ѕль ми́сль, ҆и знемого́хꙋ | |
| 96: | ҆и хо́дехꙋ като̀ мрь́тви | |
| 97: | ҆и трьговци те ги попитáхꙋ за стокꙋ | |
| 98: | ҆á ѡни не ми́сле́хꙋ какво̀ стокꙋ: да си продадꙋть | |
| 99: | нело̀ мисле́хꙋ кáкво ҆и҆ѡсифа да продадꙋ́ть | |
| 100: | ҆и прода-доха го | |
| 101: | кꙋпи́ха го ҆ѡниа трьгов͛ци | |
| 102: | ҆и ꙋкачи́ха го на ко́нь | |
| 103: | ҆и занесоха го доле кадето сл҃нце то ҆истича ва землю еги́петскꙋю | |
| 104: | ҆и зане́соха го ꙋ еди́нь град | |
| 105: | ҆и продáдоха го̀ | |
| 106: | кꙋпи го еди́нь члове́кь бол҆ꙗ́ринь гд͒арь голе́мь | |
| 107: | ҆и заве́де си го̀ на домь сво́и | |
| 108: | ҆и виде ҆ѡнꙗ гд͒арь ҆ѡнова детѐ какво́ е ꙗ́ко хꙋбаво на ҆ѡбрáзь | |
| 109: | ҆и ҆ꙗ́ко мꙋ се рáдваше | |
| 110: | ҆и ѡбле-че го свѐ ꙋ сви́лени дре́хи | |
| 111: | ҆и чꙋвá г҆ѡ ҆ѡнꙗ гд͒арь | |
| 112: | ҆и гледá го | |
| 113: | ҆и порáсте ҆и҆ѡсифь кол͛ко до ҆ѡсмь на десеть години | |
| 114: | ҆и него́вь гд͒арь пойде да йде по свою трьгови́нꙋ | |
| 115: | ꙋседе на конꙗ | |
| 116: | и ҆ѡтидѐ | |
| 117: | ҆á и҆ѡсифа ҆ѡстави на домь свои да мꙋ слꙋгꙋва | |
| 118: | ҆а него́ва господáрка виде и҆ѡсифа мом͛че хꙋбаво на ѡбраз ст҃ли́во като̀ не́кой ҆áг҃гель | |
| 119: | ҆á ҆ѡна се чꙋдеше какво̀ да го̀ прель́сти да се схо́ди сáсь него | |
| 120: | ҆и блáзнеше го | |
| 121: | ҆и дꙋмаше мꙋ | |
| 122: | ҆елá и҆ѡсифе да спи́мо наедно ҆и мал͛ко да се пошегꙋ́вамо | |
| 123: | а ҆и҆ѡсифь не щел | |
| 124: | ҆и не слꙋшаше но҅ина та дꙋ́ма | |
| 125: | ҆á ѡна го никакво не оставаше | |
| 126: | ҆и паки дꙋ́маше мꙋ ҆ѡнаѧ гд͒арка | |
| 127: | елà | |
| 128: | при́йди ҆иѡсифе | |
| 129: | ҆елà да тѝ даде́мь мло́го жльтици | |
| 130: | ела ҆и҆ѡсифе, | |
| 131: | не бо́й се | |
| 132: | мо́лим͛ ти се | |
| 133: | ҆иѡсифь бе́ше мло́го блáго разꙋмен | |
| 134: | ҆и ни́какь не пойде по во́лю на свою гд͒акꙋ | |
| 135: | ҆и не ще́ꙗ да сѝ тꙋрѝ дш҃ꙋ свою̀ ꙋ гре́хь | |
| 136: | ҆и ѡна го ль́стеше ҆и са͒ сребро̀ ҆и сась злáто | |
| 137: | ҆и никáкво.:. не можѐ да го̀ предꙋ́ма сась добро да го приведѐ на се́бе | |
| 138: | нело̀ ҆ѡбрьнꙋ | |
| 139: | ҆и сась зло̀ фáнꙋ го за по́лꙋ да го̀ при́влече сась си́лꙋ нá себе | |
| 140: | то́лько ю бе́ше разже́гль бе́сь | |
| 141: | ҆и като го бе́ше фанꙋла за дре́хꙋ да го. привле́че сáсь си́лꙋ ҆á ҆ѡнъ ско́чи да бе́га | |
| 142: | ҆á ѡнá го трьгнꙋ за дре́ха та | |
| 143: | ҆и ѡнь ҆изврьнꙋ рꙋке на назáдь | |
| 144: | ҆и собле́че мꙋ се дреха ѿ грьби́нꙋ | |
| 145: | ҆и господар͛ка него́ва ꙋзе мꙋ дреха та | |
| 146: | ҆и скꙋтá ю ꙋ ков͛чагь | |
| 147: | ҆и҆ѡосифь бегà | |
| 148: | ҆и по некол͛ко днѝ до́йде ҆ѡнꙗ го-сподáрь на до́мь сво́й | |
| 149: | ҆и погледа за и҆ѡсифа | |
| 150: | ҆и не можѐ да го ви́ди да мꙋ хо́ди по дворо́ве | |
| 151: | ҆и пита си: стопáницꙋ | |
| 152: | ҆и рече | |
| 153: | кꙋде́ е ҆и҆ѡсифь да мѝ донесѐ мал͛ко во́дꙋ да се напи́емь | |
| 154: | ҆á ѡна мꙋ ре́че | |
| 155: | стопанїне мо́й такá ли е хꙋбаво | |
| 156: | ти ҆ѡтиде по свою̀ трьговинꙋ да трьгꙋ́вашь | |
| 157: | ҆á и҆ѡсифа ҆ѡстави да мѝ слꙋгꙋ-ва | |
| 158: | ҆á ҆ѡнь до́йде на ме́не сáсь сїлꙋ да мѐ ҆ѡблежѝ | |
| 159: | ҆и ҆ꙗ́ го приѱꙋвáхь | |
| 160: | ҆á ҆ѡнь ско́чи да бе́га | |
| 161: | ҆á ꙗ гѡ. фанꙋ́хь за дре́хꙋ | |
| 162: | ҆á ѡнь ҆изврьнꙋ: рꙋке на назáть | |
| 163: | ҆и дре́ха мꙋ се собле́че | |
| 164: | ҆и ꙗ ю ꙋзе́хь | |
| 165: | ҆и скꙋтахь ю ꙋ ковьчагь нáшь | |
| 166: | ҆изне́се ю | |
| 167: | ҆и дáде ю на мꙋ́жа си | |
| 168: | ҆и ҆ѡнь фáнꙋ верꙋ на. таꙗ̀ льжа | |
| 169: | ҆и ҆ѡтидѐ | |
| 170: | ҆и наклеве́ти и҆ѡсифа на цр҃а фараона | |
| 171: | ҆и цр҃ь пꙋщѝ слꙋги | |
| 172: | ҆и дове́дохꙋ ҆иѡсифа | |
| 173: | ҆и ѿсꙋди́ го цр҃ь | |
| 174: | ҆и затвори́ха го ꙋ тевни́цꙋ | |
| 175: | ҆и лежà затворень мло́го време | |
| 176: | после цр҃ь нáиде | |
| маханà. на трѝ слꙋги свои | BAN III 693: maxana 'nedostatъk', < tr. mahana, behane 'povod, izgovor' | |
| 177: | ҆еди́н͛ мꙋ бе́ше ҆áхчи́а | |
| 178: | ҆á дрꙋги бе́ше хлебáрь | |
| 179: | ҆а третїа беше ви́ночрьпáтель: щото слꙋже́ше вино̀ сáсь чáшꙋ: цр҃ꙋ на трьпе́зꙋ | |
| 180: | на ти́а три слꙋ-ги найде цр҃ь маханá | |
| 181: | ҆и затво́ри ги ꙋ темни́цꙋ при и҆ѡ́сифа | |
| 182: | ҆и поле-жáхꙋ некол͛ко дни́ | |
| 183: | ҆и ꙋ еднà но́щь сьнꙋвáхꙋ еди́нь сь́нь грозень | |
| 184: | ҆и коги́ се разбꙋди́хꙋ ҆á ѡни́ си дꙋ́махꙋ междꙋ се́бе | |
| 185: | ҆и мисле́хꙋ каковь ще да бꙋде то҆ꙗ́ сьнь | |
| 186: | ҆и не може́хꙋ дá се се́тать | |
| 187: | ҆и казáхꙋ ҆и҆ѡсифꙋ | |
| 188: | ҆и ѡн ҆имь ре́че | |
| 189: | тоꙗ сь́нь що стѐ ви҆ꙗ́ сьнꙋвáли то щѐ да бꙋде крьвь | |
| 190: | таꙗ нощь да сѐ сьмне хоче цр҃ь: да прáти џалáтина да посече ва͒ двойца ҆áхчи́ю тꙋ ҆и хлебáра | |
| 191: | ҆и ҆ѡнї сиромáси плáчехꙋ | |
| 192: | коги́ се сьмнꙋ. дойде џалáтинь | |
| 193: | ҆изве́де ҆áхчию ҆и хлебара | |
| 194: | ҆и посе́че ги | |
| 195: | а винáра ҆ѡстанꙋ жи́вь | |
| 196: | ҆á иѡсифь мꙋ се мо́леше | |
| 197: | ҆и дꙋмаше мꙋ | |
| 198: | брáте цр҃ь хоче те́бе да ҆ѡпро́сти пáки да мꙋ слꙋгꙋ́вашь сась чáшꙋ вино на трьпе́зꙋ | |
| 199: | но моли́м ти се брáте | |
| 200: | ҆áко тѝ приле́гне продꙋ́маи ҆и за ме́не сиромáха некоѧ речь при́ цара | |
| 201: | дано̀ бг҃ь ҆избáви ҆и мене некоги ѿ та҆ꙗ́ темна ҆и смрадна темни́ца | |
| 202: | ҆и ҆ѡпростѝ цр҃ь винара | |
| 203: | ҆и ҆ѡтиде пáки да мꙋ слꙋгꙋва вїно сáсь чáшꙋ на трьпе́зꙋ | |
| 204: | ҆и ꙋ една. но́щь сьнꙋвà цр҃ь еди́нь сьнь като че сꙋ ҆изле́зли три ками́ли ҆изь море́ то | |
| 205: | ҆и пошли сꙋ да ҆изедꙋ́ть трáвꙋ по свь ст҃ь ҆и по свꙋ дрьжáвꙋ цр҃евꙋ | |
| 206: | ҆и помисли цр҃ь да се сети самь на тоꙗ сь́нь | |
| 207: | ҆и не можѐ да се сети | |
| 208: | но повеле да се зберꙋть свѝ: негови гд͒аре вези́ре ҆и кнезове ҆и воиводи ҆и кадїи ҆и настойници ҆и сви. болꙗ́ре цр҃ови | |
| 209: | ҆избрáхꙋ се сви́ те† цр҃ꙋ ꙋ дворове | |
| 210: | ҆и сложи́хꙋ трьпе́зꙋ цр͒кꙋ какво́то е цр҃ꙋ прили́чно | |
| 211: | ҆и ҆ꙗ́дохꙋ хле́бь | |
| 212: | ҆и слꙋга та цр҃ева ҆имъ слꙋжеше сáсь чáшꙋ вино на трьпезꙋ | |
| 213: | ҆и цр҃ь продꙋмà | |
| 214: | чꙋйте свѝ. болꙗ́ре мо́й да ви кáжемь нещо. ҆и вїе ѿветь да мѝ дадете | |
| 215: | ҆и ре́че: цр҃ь | |
| 216: | ꙗ ꙋ еднà но́щь еди́нь сьнь сьнꙋвахь като че сꙋ ҆излезли три ками́ли ҆изь море́ то ҆и пошли́ сꙋ да изедꙋть трáвꙋ по свь ст҃ь ҆и по свꙋ дрьжáвꙋ мою | |
| 217: | каже́те ми како́вь: хоче да бꙋ́де то҆ꙗ́ сьнь до после́дни де́нь | |
| 218: | ҆и ѡнїѧ бол҆ꙗ́ре мисли́хꙋ | |
| 219: | ҆и предꙋмвахꙋ междꙋ̀ се́бе | |
| 220: | ҆и ни́кой: не може, да сѐ сети на то́ꙗ сьнь.:. | |
| 221: | ҆а винáро цр҃е́вь ре́че | |
| 222: | ҆ѡ цр҃ꙋ чести́тї на мно́га лета живь бꙋди | |
| 223: | тоꙗ сьн тво́й не мо́же ни́кой да тѝ ҆ѡправи | |
| 224: | тькмо еди́нь чл҃векь ҆има-ше ꙋ темни́цꙋ затво́рень коги: бех͛мо нїѧ затво́ренӥ тамо при, него | |
| 225: | ҆и ви́дох͛ме го | |
| 226: | тоꙗ̀ чл҃векь хоче тво́й сьнь да ѡпрáви цр҃ꙋ | |
| 227: | ҆и цр҃ь тоги́ва ре́че | |
| 228: | того́ва чл҃века ско́ро доведе́те при́ мене | |
| 229: | ҆и ѡтидо́хꙋ ꙋ темни́цꙋ | |
| 230: | ҆изве́доха го ѿ тамо | |
| 231: | ҆и приве́доха го, при цр҃а | |
| 232: | ҆и рече мꙋ цр҃ь | |
| 233: | чл҃вече ҆ꙗ́ смь сьнꙋвáль ҆еди́нь сьнь | |
| 234: | мо́жеш ли ми дáти ѿве́ть на тоꙗ сьнь | |
| 235: | ҆и ѡнь тоги́ва ре́че | |
| 236: | ти да си́ живь цр҃ꙋ | |
| 237: | нали ме ви́дишь како́вь смь гнꙋ́сень ҆и ри́зи на ме́не чрьни ҆и рáздранѝ | |
| 238: | ҆и главни ко́си ҆о́ч҃и те ми прекрили | |
| 239: | ҆и ҆о́чи те ми ѿ темницꙋ потьмне́ли | |
| 240: | ҆и не ви́димь цр҃ꙋ твое цр͒ко лице | |
| 241: | тако́и предь цр҃а ҆иѡсифь. гово́реше | |
| 242: | защо̀ млого го́дини лежа ҆иѡсифь ꙋ темни́цꙋ затворень радѝ свою господáркꙋ | |
| 243: | ҆и рече цар | |
| 244: | скоро воде́те тогова чл҃века на, баню, | |
| 245: | хꙋбаво го̀ ҆ѡкꙋпете | |
| 246: | ҆и добре го премене́те | |
| 247: | ҆и доведе́те гѡ при ме́не | |
| 248: | ҆и ꙋработи́хꙋ каквотѡ ҆имь заповедà цр҃ь | |
| 249: | ҆и приве́доха го при́ цр҃а | |
| 250: | ҆и ре́че мꙋ цр҃ь | |
| 251: | чл҃ве́че една нощь ꙗ́ сьнꙋвахь ҆еди́нь сьнь като че сꙋ, ҆излезли три камили ҆изь море́ то | |
| 252: | ҆и пошли́ сꙋ да ҅изедꙋть трáвꙋ по свь ст҃ь ҆и по свꙋ дрьжавꙋ мою̀ ни́где да не ҆ѡстане трева ни по по́ле ни по го́рꙋ | |
| 253: | можеш ли ми ҆ѡпрáви то҆ꙗ сьнь | |
| 254: | ҆и ѡнь ре́че | |
| 255: | ҆ѡ цр҃ꙋ чести́ти тоꙗ́ сьнь ҆и мал͛ки те деца знають | |
| 256: | тиꙗ три́ камили що сѝ ти сьнꙋвáль това ти се е͒ ҆ꙗ́вило че щѐ да бꙋде три го́дины глад по свь светь ҆и по свꙋ дрьжáвꙋ твою | |
| 257: | но повелѝ цр҃ꙋ на тво́й насто́иници, да прáвать жи́тници но́ви ҆и да потегнꙋть вех͛ти | |
| 258: | твоѧ́ е рꙋка дльга цр҃ꙋ | |
| 259: | сти́га по свꙋ землю | |
| 260: | ҆и распрати слꙋги тво́й по сви се́ла ҆и грáдове да зарꙋ́чать да прино́сꙋть жи́то ꙋ жи́тници тво́й да захрáнишь све́ть на стрáшно вре́ме | |
| 261: | продꙋма ҆иѡсифь това | |
| 262: | ҆и цр҃ь повеле́ | |
| 263: | ҆и направихꙋ житници | |
| 264: | ҆и вех͛ти потегнꙋ́хꙋ | |
| 265: | ҆и порꙋча-хꙋ за жи́то | |
| 266: | ҆и дове́зохꙋ | |
| 267: | ҆и напльни́хꙋ се жи́тници преко мерꙋ | |
| 268: | ҆и доиде време | |
| 269: | ҆и станꙋ глáдь вели́кь | |
| 270: | ҆и нигде не маше хле́бна ро́жба | |
| 271: | ҆и ѡгладнѐ сьвь ст҃ь | |
| 272: | ҆и разбра се ꙋ цр҃а жи́то | |
| 273: | ҆и пойде ст҃ь ѿ ҆истокь до запáдь да кꙋпꙋ́ваю жи́тѡ, (ꙋ) цр҃еви полáти | |
| 274: | све́ки кꙋпꙋва | |
| 275: | ҆и ҆ѡтиде́ си цр҃ь | |
| 276: | бе́ше ҆ѡстáвиль ҆иѡ́сифа настоиникь да мꙋ продáва жи́то то | |
| 277: | дойде ҆и чась ҆и де́нь | |
| 278: | дойдохꙋ ҆и негови брайкꙗ да кꙋпꙋ́ват жи́то тиа що го бехꙋ фрьли́ли ꙋ пропас тà ҆и щото го продáдохꙋ | |
| 279: | ҆и виде́ ги ҆и҆ѡсифь ѿ. дале́ко | |
| 280: | ҆и сажале́ мꙋ се | |
| 281: | и ꙋлезе ꙋ ҆ѡдаю̀.:. свою | |
| 282: | ҆и плакà догдѐ прїидо́хꙋ близꙋ при полáти цр҃ви | |
| 283: | ҆и вле́зохꙋ ꙋ дворо́ве цр҃е́ви | |
| 284: | ҆иѡсиь ре́че на слꙋги те сво́й | |
| 285: | ви́дите ли тиа чл҃ве́ци щото сьга дойдохꙋ | |
| 286: | коне те ҆имь: прифане́те | |
| 287: | ҆и нихь го́ре ҆изведе́те: на мою̀ ҆ѡдаю̀ гдето̀ ҆ꙗ́ седимь | |
| 288: | ҆и гѡ́зба ҆имь ꙋготве́те какво́то ҆ꙗ́ ҆едем | |
| 289: | ҆и дайте ҆имь ви́но ҆и раки́а ѿ гдето ҆ꙗ́ пи́емь | |
| 290: | ҆и дайте ҆имь жи́то без ме́рꙋ | |
| 291: | ҆и парѝ ценà заплатꙋ̀ не зимайте ҆имь | |
| 292: | ҆и злáтенꙋ чáшꙋ мою тꙋрете ҆имь ꙋ сакꙋлю най младо́ томꙋ чл҃векꙋ | |
| 293: | ꙋ неговꙋ сакꙋлю тꙋре́те ю | |
| 294: | ҆и слꙋги те направи́хꙋ какво́то имь ре́че ҆и҆ѡси́фь | |
| 295: | дадохꙋ ҆имь жи́то | |
| 296: | ҆и гостихꙋ ги | |
| 297: | ҆и напоихꙋ ги | |
| 298: | ҆и тꙋрихꙋ чáшꙋ ꙋ сакꙋлю | |
| 299: | ҆и спрати́хꙋ ги. | |
| 300: | ҆и ҆ѡтидохꙋ си | |
| 301: | ҆и ѿврьвехꙋ дале́ко кол͛ко до де́веть сахати | |
| 302: | па тоги́ва ре́че ҆иѡсифь на слꙋги́ те сво́й | |
| 303: | ско́ро сти́гне́те ти́а чл҃ве́ци що ймь дáдох͛те жи́то без ме́рꙋ | |
| 304: | врьне́те ги | |
| 305: | ҆и докарайте ги при ме́не | |
| 306: | ҆и слꙋги те ꙋседнáхꙋ на ко́ни | |
| 307: | ҆ѡтрьчáхꙋ | |
| 308: | ҆и стигнáхꙋ ги | |
| 309: | ҆и дѡ́карáхꙋ ги при ҆иѡ́сифа | |
| 310: | ҆и рече ҆имь ҆и҆ѡсифь | |
| 311: | вие какви́ сте лꙋге | |
| 312: | не види-те ли коли́ко лꙋге доходꙋть ꙋ цр҃еви, дворо́ве | |
| 313: | ҆ꙗ́ ни́кого ни гости́хь ни поих | |
| 314: | ҆á ваши кони хꙋбаво прифанꙋ́х | |
| 315: | ҆и вась на ҆ѡдаю мою ҆изведохь | |
| 316: | ҆и седехте нá посте́лю мою̀ гдето ҆ꙗ седи́мь | |
| 317: | ҆и гости́х͛ ви на гозбꙋ какво́то ҆ꙗ́ едемь: | |
| 318: | ҆и напоих͛ ви ви́но ҆и раки́ю ѿ гдето ҆ꙗ́ пиемь | |
| 319: | ҆и пойх ви сáсь злáтенꙋ чашꙋ мою щото ҆ꙗ́ пиемь сась ню̀ | |
| 320: | ҆и́ жи́то ви дáдохь без ме́рꙋ | |
| 321: | ҆и пари ви не ꙋ́зехь | |
| 322: | ҆á защо ми ꙋкраднꙋ́хте чашꙋ злáтенꙋ щото̀ пих͛те ви́но: сáсь ню | |
| 323: | ҆и ҆ѡнѝ бехꙋ се ꙋплаши́ли: зле | |
| 324: | цр҃ска рáбота е си́лна | |
| 325: | ҆и боехꙋ се да ги не погꙋби насто҆иникь цр҃ев | |
| 326: | ҆á тоа чл҃ве́кь где́то мꙋ бе́хꙋ тꙋрили чашꙋ тꙋ ꙋ сакꙋлю ꙋ жи́то то ҆о́нь: бе́ше ҆и҆ѡсифꙋ сꙋщи брáть природень ѿ рахи́лꙋ | |
| 327: | ҆á ѡни́а и пети́на та брайкꙗ ҆ѡ дрꙋгꙋ женꙋ бе́хꙋ родени | |
| 328: | паки ре́че ҆имь ҆иѡсифь | |
| 329: | скоро дайте ми чашꙋ | |
| 330: | ҆и они се мо́лехꙋ | |
| 331: | ҆и дꙋмахꙋ | |
| 332: | ве́рваи ни гд͒не | |
| 333: | не даль бг҃ь | |
| 334: | не смѐ ꙋзели | |
| 335: | поми́лꙋи ни гд͒не | |
| 336: | токо тѝ цр͒тво твоѐ | |
| 337: | не смѐ ꙋзе́ли чашꙋ | |
| 338: | тоги́ва ре́че ҆иѡсифь | |
| 339: | расипе́те жи́то на зе́млю | |
| 340: | коги потражи́хꙋ ҆и найдохꙋ чáшꙋ ꙋ жи́то то | |
| 341: | ҆и ре́че ҆и҆ѡси́ь | |
| 342: | ҆ѡ ҆ѡка҆ꙗ́ни вие що е то́ва сьга | |
| 343: | кáкво да сто́римь сась вáсь | |
| 344: | ҆á ҆ѡ́нїѧ пети́на брайкꙗ викнáхꙋ сась голе́мь глáсь | |
| 345: | ҆и рекохꙋ | |
| 346: | гд͒не ви́ди́ш ли того́ва прокле́таго чл҃века що ти ꙋкраде чашꙋ тꙋ | |
| 347: | то҆ꙗ́ не е͒ нáмь брат | |
| 348: | ҆ѡнь ҆имаше едного̀ брáта ҆име мꙋ бе́ше ҆и҆ѡсифе | |
| 349: | та ҆и ѡнь ни тако́й чинеше пáкось | |
| 350: | ҆и да бе́ше жи́вь млого бедà щех͛ме да проте́глимѐ ѿ него | |
| 351: | нáшь ҆о́ц҃ь ще́ше нáше добро̀ све не́мꙋ ꙋ рꙋке да дадѐ. | |
| 352: | тькмо даде бг҃ь та сѐ поминꙋ | |
| 353: | ҆и не ма го ни все нѝ паметь | |
| 354: | ҆á ҆иѡсифь ѿ жáлости срдце свое растрь́заше | |
| 355: | ҆и тврь́до се задрьжà | |
| 356: | ҆и не плакà | |
| 357: | но ҆ꙋзе ѿ поесь ножлен͛це сре́брено | |
| 358: | ҆и ꙋзе чáшꙋ ꙋ рꙋкꙋ | |
| 359: | ҆и ꙋдари ю са͒ ножле́ то | |
| 360: | ҆и чáша дáде глáсь | |
| 361: | ҆и ре́че най старомꙋ брáтꙋ на йме | |
| 362: | пáки ꙋдáри: чáшꙋ | |
| 363: | ҆ѡна ҆и дрꙋгомꙋ брáтꙋ рече на йме | |
| 364: | такой ҆и на сви́ те петь брáйкꙗ ре́че чáша на ҆име.:. | |
| 365: | ҆и ҆ѡни ре́кохꙋ | |
| 366: | гд͒не | |
| то[гова момка тебе да дадемо] | line written downwards on the side | |
| 367: | И питá ги ҆и҆ѡсифь | |
| 368: | ҆и ре́че | |
| 369: | како ҆име ете се | |
| 370: | жи́в ли е ҆о́ц҃ь вáшь стáрець | |
| 371: | ҆и ҆ѡни рекохꙋ | |
| 372: | ҆ѡще е жи́вь | |
| 373: | ҆и здрáвь е͒ до дне́сь | |
| 374: | ҆иосифь рече | |
| 375: | бл҃гословень да бꙋде ҆о́ц҃ь вáшь | |
| 376: | ҆и ѡни́ мꙋ се поклони́хꙋ | |
| 377: | ҆и҆ѡсифь виде сась ҆о́чи вени́ами́на: брáта свое́го ҆единомáтернꙗго | |
| 378: | ҆и рече | |
| 379: | то҆ꙗ́ ли е брáть вáшь най млáдь щото рекох͛те ме́не дá го предадетѐ | |
| 380: | ҆и ҆ѡни ре́кохꙋ | |
| 381: | ҆ей гд͒ине то҆ꙗ́ ҆есть | |
| 382: | ҆á иѡс҆ифь ре́че | |
| 383: | бг҃ь поми́лꙋеть те чáдо | |
| 384: | ҆и сажале се ҆и҆ѡсифꙋ | |
| 385: | ҆и растрь́жаше се ꙋтроба него́ва ѿ жал͛бꙋ | |
| 386: | защо̀ пред него́ви ҆о́чи ҆и дрꙋго того брáта своего немꙋ предáдохꙋ | |
| 387: | ҆и сакаше да плáче | |
| 388: | ҆и не може дà ꙋтрьпи | |
| 389: | ҆и ѡтидѐ ꙋ ѡдаю свою | |
| 390: | ҆и плака. тáмо мло́го | |
| 391: | ҆и ѡми лицѐ своѐ | |
| 392: | ҆излезе | |
| 393: | ҆и пáки ꙋдержá се | |
| 394: | ҆и по мал͛ки чась паки сажале́ се ҆и҆ѡсифꙋ | |
| 395: | ҆и не можѐ вече да трьпи | |
| 396: | ҆и беше тамо̀ наро́дь млого | |
| 397: | ҆и ре́че ҆имь | |
| 398: | ѡстꙋпе́те свѝ по дале́ко ѿ ме́не | |
| 399: | ҆и ѿстꙋпи́хꙋ коги́ се ҆ѡбáди на- браик҆ꙗ́ та сво́й | |
| 400: | ҆и испꙋщи глáсь сась плáчь | |
| 401: | ҆и слишахꙋ сви ҆египте́не | |
| 402: | ҆и дочꙋ се глáсь ҆и до до́ма фараѡ́нꙋ цр҃ꙋ | |
| 403: | ҆и тоги́ва се прикáза ҆и҆ѡсифь на брайк҆ꙗ́ та свой | |
| 404: | ҆и рече | |
| 405: | ҆áзь ҆е́смь ҆и҆ѡсифь | |
| 406: | ҆е́ще ли жи́вь ҆е́сть оц҃ь мо́й | |
| 407: | ҆и не може́хꙋ бра҆ик҆ꙗ́ него́ви да мꙋ продꙋ́мать ни́каква ре́чь | |
| 408: | ҆и ꙋплаши́хꙋ се злѐ | |
| 409: | ҆и҆ѡсифь ги́ видѐ че се ꙋбо҆ꙗ́хꙋ | |
| 410: | ҆ѡнь ҆имь ре́че | |
| 411: | ҆ѡ.:. чл҃ве́ци бж҃їй приближе́те се при ме́не | |
| 412: | не бойте се | |
| 413: | ҆áзь ҆е́смь ҆иѡсифь брáть ваш щото ме вие продáдохте на ҆е́гипте́не | |
| 414: | ни́нѣ̀ ҆оꙋ́бо не скорби́те | |
| 415: | не бойте се | |
| 416: | ни на пáметь вáмь да не до́йде защо сте ме продáли тꙋ́ка | |
| 417: | вь живо́ть прати́ ме б҃ь пре́дь вáсь | |
| 418: | ҆и вїе не бо́йте се | |
| 419: | ҆ете това е͒ вто́ро ле́то е͒ глáдь нá земли | |
| 420: | ҆и ҆еще дрꙋги пе́ть ле́та ї ꙋ ни́хь не ще́ да бꙋде ни ҆ѡрáнїе нѝ жáтва | |
| 421: | мене пратѝ бг҃ь тꙋкà пре́дь вась да ви зачꙋвамь стокꙋ вашꙋ тамазль́кь нá земли ҆и да хрáнимь вáшь, ҆ѡстáнокь добрѐ | |
| 422: | защо не пратѝхте вие ме́не тꙋка | |
| 423: | но ме пратѝ бг҃ь | |
| 424: | ҆и сотвори ме като̀ ҆о́ц҃а фарá҆ѡнꙋ цр҃ꙋ ҆и господи́на на свемꙋ до́мꙋ неговаго ҆и кне́за на свꙋ зе́млю ҆египет͛скꙋю | |
| 425: | ҆и ви́е брате подкане́те се | |
| 426: | ҆и ҆ѡтиде́те прѝ ҆о́ц҃а моего | |
| 427: | ҆и речете ҆емꙋ | |
| 428: | чꙋ́и ҆о́ч҃е какво. ре́че и҆о́сифь си́нь тво́й | |
| 429: | сотвори́ ме бг҃ь гд͒ина на свꙋ̀ зе́млю ҆египет͛скꙋю | |
| 430: | ҆и да до́йде ҆о́нь ҆и си́нове негови ҆и ꙋнꙋци негови | |
| да ви насе́лимь вь зе́млю гесем арави́ѧ да бꙋдете бли́зꙋ при ме́не свѝ ҆ѡц҃ь мо́й ҆и ви́е ҆и си́нове вáши ҆и синове на си́нове вáши | cf. Gen 47:6 | |
| 431: | ҆и докарáйте ҆о́в͛це ваши ҆и воло́ве ҆и све що ҆имате вáше да ви хрáнимь тамо | |
| 432: | ҆еще пе́ть ле́та хо́че да бꙋ́де глáдь нá землю | |
| 433: | да не поги́нете виѐ ҆и синове вáши ҆и све що ҆имате вáше | |
| 434: | това вие чꙋете | |
| 435: | ҆и брать мо́й вени́ами́нь ви́ди защо ꙋста мои хоротꙋють вáмь | |
| 436: | прикажете ҆о́ц҃ꙋ мо҆е́мꙋ свꙋ слáвꙋ мою що ҆имамь во ҆еги́пте ҆áзь | |
| 437: | що ви́дите пре́дь ҆оч҃и ваши све е бг҃ь ме́не дарꙋвáль | |
| 438: | ҆и по скоро дѡведе́те ҆о́ц҃а мо҆его при ме́не | |
| 439: | ҆и пригрьнꙋ се їо́сифь ҆и вениами́нь брать него́вь | |
| 440: | ҆и плакахꙋ мло́го | |
| 441: | ҆и целꙋ́ва и҆осиь сви братиѧ сво́й | |
| 442: | ҆и плáчеше жално за вениами́на брáта свое́го | |
| 443: | ҆и това ҆иосифь ҆издꙋма | |
| 444: | ҆и до́рь тоги́ва не́мꙋ бра҆ик҆ꙗ́ продꙋмáхꙋ | |
| 445: | све сѐ боехꙋ да ги. не погꙋ́ви ҆ио́сифь | |
| 446: | ҆и дочꙋ́ се глáсь дѡ́ дома фарá҆ѡнова | |
| 447: | ҆и продꙋмáхꙋ си дош-ли́ сꙋ брáйк҆ꙗ́ ҆и҆ѡсифови | |
| 448: | возрадовá се фара҆ѡнь ҆и сви́ слꙋ́ги него́ви | |
| 449: | ҆и тако скон͛ча жал͛бꙋ свою ҆иѡси́фь | |
| 450: | на когѡ̀ брáта брайк҆ꙗ́ ҆ꙗ́дꙋють тогова г͒ь милꙋва† | |
| 451: | вь премно́гаѧ ҆и бл҃гаѧ ле́та то́мꙋ ҆и҆о́сифꙋ пáметь тво́римь | |
| 452: | бг҃ꙋ же нáше славꙋ воз҆исилáемь ҆о́ц҃ꙋ. ҆и си́нꙋ ҆и ст҃омꙋ дх҃ꙋ всегдà ни́нѣ. ҆и присно ҆и во векы веко́вь | |
| 453: | ҆ами́нь. | |
| 454: | [ст҃и мч҃никь гаве́диа] | |
| 455: | [его же мꙋчи сам си ҆ѡц҃ь его цр҃ь савориа] | |
| 456: | [житие его ищи на листа ·ркѕ·] | |
| 457: | [♣] | |
| 458: | [гаргаль] | (written under the picture) |
| 459: | [ст҃и мч҃никь ки́рикь] | |
| 460: | [♣] | |
| 461: | [имонь.] | (written under the picture) |