009 slovo davidu caru 61f
source

1: === бл͒гове́ни хр͒тиáни послꙋша҆ите 1 Chronicles 21
2: да ви скаже́ме що пи́ше ꙋ пи́санїе
3: какво испи́тва гд͒ь чл҃века и нá то҆ꙗ́ ст҃ь
4: беше ҆едн͛о вре́ме цр҃ь давид нá землю жи́вь
5: ҆о́ч҃е бл͒вѝ проче́стѝ моли́твáми ст҃и ҆о́ц҃ь
6: Пише ꙋ зако́нь
7: коги бе́ше цр҃ь дави́дь на зе́млю живь та сáкаше да ѝзбро́й нáро́дь ҆евреиски да ги́ знàе колко́ сꙋ лꙋге ꙋ него́во то цр͒тво
8: ҆и зова цр҃ь дави́дь п҆исател҆ꙗ́ сво́его ї҆ѡава
9: ҆и рече мꙋ
10: ї҆ѡаве ҆идѝ ҆избро́и ми лю́дие те. ѿ версаве́и град даже до дáна
11: ҆и запиши́ ги
12: ҆и донеси ми писмо́ то да ви́димь колко сꙋ лю́дие по мое́ то цр͒тво
13: и́ рече мꙋ ї҆ѡáвь
14: мло́го сꙋ цр҃ꙋ
15: ҆и ко҆ꙗ́ ти́ е нево́лꙗ дá ги бройшь
16: сви́ те сꙋ тво́й раби
17: макáрь мло́го ҆или мáлко ҆и пáкь да не́ би било̀ не́що ѕле пре́дь бг҃а щото ще́ме ни́е да напрáвиме
18: ҆и цр҃ь пре́сили ҆иѡ҆ава да йде да гѝ пребро́й
19: ҆и ѡтидѐ
20: ҆и пре́брои ги що́ бехꙋ ҆евре́е
21: тькмо ꙋ ҆иерꙋсали́мь наиде ҆и҆ѡ́авь ·҂вр· све женѝ ҆и де́ца ҆и стар͛ци
22: ҆и ва їꙋдей на҆иде наро ·ѱо· хил҆ꙗ́де
23: ҆и ѡстанꙋ ҆ѡще мло̀го ме́сто се́ла ҆и грáдове не бро́҆ени
24: защо̀ то̀ва повеле́нїе ѕло се ҆ꙗ́ви пред бг҃а напáде мо́рь на бро́ени те лю́диѐ
25: ҆и млого ҆ꙋми́рахꙋ
26: ҆и гд͒ь ре́че гáдꙋ що бе́ше слꙋгà дави́дꙋ цр҃ꙋ
27: ҆иди ре́чи господáрꙋ си
28: ҆е́те тáка рече гд͒ь
29: ще да пꙋ́щи три́ зли́ни на те́бе зарадѝ зло́ то що си тѝ ꙋчини́ль
30: ҆изберѝ ѿ ти́ꙗ три́ ѕли́ни
31: ҆или три́ годи́нь да бꙋ́де глáдь по свꙋ зе́млю
32: ҆или ·г· мц͒и да бе́гате ѿ ропство̀
33: ҆или ·г· дни да бꙋде мо́рь на ти́ꙗ люди́е тькмо що си́ ги бройль
34: ҆и отиде гáдь
35: ҆и каза дави́дꙋ.
36: цр҃ꙋ какво̀ такà рече бг҃ь
37: ҆áм҆и ҆избери цр҃ꙋ ѿ ти́à три́ те ѕли́ни ко҆ꙗ́ ти е по ꙋгадна да ҆идемь да кажемь бг҃ꙋ
38: тогива рче цр҃ь двид
39: ҆и три те дꙋми́ ми сꙋ тешки и ꙋси́лни
40: по бо́ле ми е да припáднемь на мл͒ть бж҃иа не́жели да бегамь ѿ рꙋка чло́веческа
41: ҆ами по́ добре да бꙋде мо́рь
42: три дни тоги́ва пꙋщѝ гд͒ь ҆áр͛х҃ан͛гела ми́хаи́ла
43: за трѝ ча͒ве ҆измори ·о· хи́лꙗде людие
44: тагáва ре́че гд͒ь ҆áн͛г҃елꙋ
45: стани́ ан͛г҃еле
46: до́ста мори
47: ҆и престанꙋ
по́морь BAN V 512: pomor 'epidemija'
48: ҆и погле́да давид цр҃ь
49: ҆и видѐ ҆áн͛г҃е́ла че стой ҆и дер͛жи мьчь ҆ꙋ рꙋкꙋ 1 Chr 21:16 - I vozvedè davídъ óči svoę̂, i vídě ággla gsdnę stoę́šta meždù zemléju i nébomъ, méčь egẁ vъ rukù egẁ prostértъ na ıerslímъ.
50: висинà ан͛гелꙋ бе́ше ѿ землю до не́бо
51: де́сна рꙋка мꙋ беше простре́на над ї҆ерꙋсáлимь
52: ҆и ѿ страх негов давид цр҃ь паде на лицѐ сво́е
53: ҆и моле́ше се
54: ҆и рече
55: гд͒и до́ста е б҆ило срьдьба на ме́не
56: нь да дойде мл͒ть тво́҆ꙗ́ на ме́не
57: тоги́ва ре́че ҆áрх҃ан͛гель ми́ха҆иль
58: дави́де ско́ро ҆о́ꙋчини тꙋка на то́ва гꙋ́вно мл҃твꙋ да престáне срьдьба бж҃иа на те́бе
59: ҆и ҆ꙋчи́ни двид слꙋ́жба бг҃ꙋ
60: ҆и поиде давид цр҃ь при́ ѡногова чл҃века дето мꙋ беше гꙋ́вно то
61: зове́ха го ҆орна
62: та мꙋ ре́че давид
63: ҆о́рне- брáте продай ми гꙋмно то твое ҆и пчени́ца та щото́ ꙗ врьше́шь ҆и волове те твоими
64: продáй ҆и рало то ҆и ерема
65: ҆и продáде ги, ҆о́р͛на,
66: ҆и сасе́че цр҃ь рало́ то ı ҆ерѐма наме́сто, дрь́ва
67: ҆и воло́ве те закла,
68: ҆и свари́ ги сась пчени́ца та на҆едно̀
69: та ꙋчи́ни слꙋ́жба, бг҃ꙋ
70: тоги́ва мꙋ гд͒ь ҆ѡпро́сти согре́шенїе то що бе́ше сагреши́ль бг҃ꙋ,
71: да н҆е би било такѡ не би́ се. ꙋписáло ва пи́санїе сїе < egda ? (ašte would pass better)
72: тáка повеле, мл͒тиви, бг҃ь,
73: ҆и тако се сотвори